Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Копелета! — прошепна капитанът.
— Можем да го поправим — подчерта спокойно Санчес.
— За четири месеца. И то ако имаме късмет. — Просто не разполагаха е части, за да го направят по-бързо. Съвсем логично, ключът към всичко бе редуциращата зъбна предавка. Налагаше се да бъдат произведени шест пълни комплекта, което отнемаше време. На „Ентърпрайс“ пък целият пропулсивен комплекс отиде по дяволите, а усилията самолетоносачът да бъде докаран възможно най-бързо до безопасно място разрушиха единствената зъбна предавка, която можеше и да се поправи. За него трябваха шест месеца, при това, ако доставчикът се размърдаше бързо и работеха на три смени, за да могат да свършат работата. Останалата част от ремонта бе проста.
— Кога най-скоро можем да включим първи винт пак към системата? — поинтересува се Санчес.
Капитанът вдигна рамене.
— До два-три дни, ако се напънем яко.
Преди да зададе следващия въпрос, Санчес се поколеба. Би трябвало да знае отговора и се боеше, че ще прозвучи наистина глупаво… О, какво пък толкова! Така или иначе трябваше да отиде до нос Барбърс. А и както повтаряше на хората години наред, единствените тъпи въпроси са онези, които не зададеш.
— Сър, не искам да прозвучи глупаво, обаче кога най-скоро можем да имаме два двигателя?
Райън внезапно откри, че му се ще дружеството „Земята е плоска“ да излезе право. Тогава в света би могло да има само един часови пояс. А сега Марианските острови бяха с петнадесет часа напред, Япония — с четиринадесет, Москва — с осем. Главните финансови пазари в Западна Европа бяха с пет или шест часа напред в зависимост от страната. Хавай беше с пет часа назад. Той имаше контакти на всички тези места и всеки действаше според местното време, като разликата бе толкова значителна в отделните случаи, че голяма част от мислите си пилееше само за да следи кой може да е буден и кой вероятно е заспал. Райън изсумтя в леглото си и с носталгия си спомни объркването, което винаги го спохождаше при продължителни полети. Дори сега на някои от тези места хората работеха, без никой от тях да е под негов контрол. Знаеше, че трябва да поспи, ако възнамерява да се занимава с когото и да било от тях, когато слънцето се върне над мястото, където той живееше и се трудеше. Сънят обаче не идваше и той виждаше единствено боровата украса, която допълваше тавана на спалнята им.
— Някакви блестящи идеи? — попита го Кати.
— Да бях си останал във финансите — измърмори Джак.
— И кой щеше да движи нещата тогава?
Той въздъхна тежко.
— Някой друг.
— Нямаше да се справя така добре, Джак.
— Вярно — каза той на тавана.
— Как мислиш, каква ще е реакцията на хората?
— Не зная. Не съм сигурен дори каква е моята реакция — призна си Джак. — Нещата изобщо не би трябвало да са такива. Водим война, в която няма никаква логика. Едва преди десет дни се освободихме от последните ядрени ракети, и ето ги пак, насочени са към нас, ние пък няма какво да насочим към тях, и не спрем ли тази каша бързо… Не зная какво ще стане, Кати.
— Това, че не спиш, няма да помогне.
— Слава богу, че се ожених за доктор. — Той скалъпи една усмивка. — Е, скъпа, все пак ти ни измъкна от един проблем.
— Как?
— С ума си. — „С това, че използваш акъла си непрекъснато“ — продължи мислено. Жена му не правеше нищо, без първо да го обмисли. Тя работеше доста бавно според стандартите в нейната професия. Вероятно беше нормално за човек, разчупващ границите на науката, винаги да премисля, планира и изчислява (на практика като умел разузнавач); а накрая, когато всичко е подготвено и осъзнато, да удари внезапно с лазера си. Да, не бе лош начин на действие, нали?
— Е, струва ми се, че си взеха бележка — каза Ямата. Спасителен хеликоптер откри два трупа и носещи се по водата останки от американския бомбардировач. Бяха решили да се отнесат към телата почтително. Имената вече бяха изпратени с телекс до Вашингтон чрез японското посолство и когато му дойдеше времето, тленните останки щяха да бъдат върнати в родината им. Милосърдието беше най-правилната стратегия по много причини. Някой ден Америка и Япония пак щяха да са приятелски страни и той не искаше да отдалечава тази възможност. Освен това би се отразило зле на бизнеса.
— Посланикът докладва, че не искат да ни предложат нищо — рече Гото след малко.