Нож от блянове

Ръката на Чанел посегна да вдигне отново изящната кутийка с благовония към носа й, но отново я пусна да падне сред многобройните нанизи със скъпоценни камъни. Според това, което Биргит знаеше за Зайда дин Парийд, тя щеше да е повече от недоволна от всяка, която провали тази сделка, и много се съмняваше, че Чанел държи да се изправи срещу нейния гняв. Но Чанел само я погледна замислено.

— Е, добре. Но само за прехвърляне. Разбрахме ли се? — Целуна връхчетата на пръстите на дясната си ръка, готова да скрепи сделката.

— Ще направите само това, което поискате — каза Биргит и се обърна. — Гайбон, време е. Вече трябва да са стигнали до портата.

Гайбон закопча колана с меча, взе шлема си и металните ръкавици и я последва с Диелин извън Залата с картите. Ветроловките се изнизаха след тях с Чанел начело — тя повтаряше гръмко и много настоятелно, че щели да осигурят само Портал. Биргит зашепна заповеди на Гайбон, после го остави да продължи към парадната част на двореца, а тя самата забърза към Кралската конюшня. Завари там всичките сто двадесет и една гвардейки, с брони и яхнали конете си. Метна се на седлото и им даде знак да я последват. Слънцето бе като златна топка, издигнало се над хоризонта сред ясносиньо небе — имаше само няколко бели облачета. Поне нямаше Да им се наложи да се оправят в дъжд. Дори един фургон можеше лесно да се измъкне в пороен дъжд като тези, които Кемлин бе изтърпял в последно време.

През площада се извиваше като змия дебела колона мъже, по де-сет-дванадесет в редица, плъзнала се докъдето й стигаха очите в двете посоки: конници с шлемове и стоманени нагръдници, редом до мъже с всякакви шлемове, каквито можеше да си представи човек, понесли на рамо алебарди, повечето с плетени ризници или кожени елеци обшити със стоманени пулове, и много рядко — с броня; всяка група се предвождаше от знамето на своя Дом. Или от знамето на наемната са част. Сред наемниците имаше твърде много нейни наблюдатели, за да се опитат да изкръшкат. Без стрелците с арбалети и лъкометците в тази колона трябваше да има поне дванайсет хиляди мъже, две трети от които бяха на коне. Колко от тях щяха да загинат до обед? Биргит изтласка тази мисъл от ума си. Трябваха й всички, за да убеди жените от Морския народ. Всеки мъж, ’който загинеше днес, можеше също толкова лесно да загине и утре, на стените. Всеки от тях беше дошъл в Кемлин, готов да загине за Елейн.

Колоната се предвождаше от над хиляда гвардейци: шлемовете и броните им блестяха на слънцето, пиките им бяха наклонени изрядно под еднакъв ъгъл. Първите стояха на място зад знамето на Андор, вдигналия се на задните си крака Бял лъв на пурпурно поле, и знамето на Елейн, Златната лилия на синьо поле, в края на един от многобройните паркове на Кемлин. Парк доскоро — стогодишните дъбове бяха отсечени, както и всички други дървета и храсти, корените им бяха изровени, за да се разчисти равно пространство с ширина сто разтега. Покритите с чакъл пътеки и тревистият терен отдавна бяха отъпкани от копита и ботуши. Други три парка около двореца бяха изтърпели същото, за да се превърнат в площадки за запридане на Портали.