Вихърът на Жътваря

Веждите на Улшун Прал се вдигнаха в изумление, той се обърна и с рязък жест изрева нещо на няколко стари жени отстрани в тълпата.

Хедж погледна намръщено Онрак.

— Какво толкова казах?

Но Трул видя, че приятелят му се усмихва.

— Улшун Прал просто им нареди да извадят баектара от яхнията, която са приготвили за нас.

— Баек… какво?

— Зеленчук, Хедж, който не се намира никъде другаде освен тук.

И напрежението изведнъж се стопи. Появиха се усмивки, чуха се доброжелателни викове и мнозина се струпаха най-напред около Онрак, а после, с радост и удивление, около Трул Сенгар… не, не около него, бързо разбра той — около малките емлава. А те замъркаха дълбоко и гърлено, докато дебелите късопръсти длани ги галеха и ги чешеха зад косматите уши.

— Виж това, Бързак! — Хедж беше зяпнал невярващо. — Добре де, честно ли е?

Магьосникът плесна сапьора по гърба.

— Вярно си е, Хедж, мъртвите миришат лошо.

— Пак ми нараняваш чувствата!

Трул въздъхна, пусна каишките и се отдръпна назад. Усмихна се на Хедж.

— Аз не надушвам нищо лошо.

Но войникът само се намръщи още повече.

— Сега може и да ми хареса, Трул Сенгар, но ако продължаваш да си добър, това ще се промени, заклевам се.

— Обидих ли те?

— Не му обръщай внимание на Хедж — прекъсна го Бързия Бен. — Поне докато говори. Повярвай ми, това беше единственият начин за останалите от отделението ни да не полудеем. Не му обръщай внимание… докато не бръкне в проклетата си торба.

— А тогава? — попита Трул, вече съвсем объркан.

— Тогава бягай все едно, че Гуглата те гони по петите.

Онрак се беше отделил от посрещачите и крачеше към тримата странници.

— М-да — рече тихо Бързия Бен. — Тези са неприятност, наистина.

— Защото са били като Онрак ли? Т’лан Имасс?

— От Ритуала, да. Въпросът е защо са тук?

— Допускам, Бързи Бен, че каквато и мисия да ги е довела тук, превращението, което са преживели, ги е потресло — може би духовете им са се събудили отново, като с Онрак.

— Доста неуравновесени изглеждат, да.

Разговорът им с Онрак бе кратък и приятелят на Трул бързо се върна при тях.

— Е? — попита нетърпеливо магьосникът.

Онрак се мръщеше.

— Бентракт са в края на краищата. Но от онези, които са се включили в Ритуала. Кланът на Улшун Пран е бил от много малкото, които се отказали. Разубедени били от аргументите на Килава Онасс. Затова — добави Онрак — поздравяват емлавата все едно, че са деца на самата Килава. Тъй че между двете групи има стари рани. Улшун Прал не е бил кланов вожд по онова време — всъщност Т’лан Бентракт не са го и знаели.

— А това проблем ли е?

— Да, защото един от странниците е избран вожд — избран от самите бентракти. Хостил Ратор.