Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
И тогава откриха тялото. Беше с роба и когато Калис дръпна качулката, Ерик не можа да сдържи ахването си. Това беше пантатиец.
Ерик никога не се беше приближавал толкова близо до врага. Беше зървал пантатийци отдалеч в същите тези тунели и друг път от каменния рид при голямата среща на наемниците, когато един от тях бе дошъл да инспектира дружините.
— Обърни го — прошепна Калис и младият сержант превъртя тялото, така че да легне по гръб. Грамадна зейнала рана беше лишила създанието от половината му вътрешности и част от червата му се бяха проточили по измачканата накъсана роба.
Калис посочи нещо в ръцете на съществото и нареди:
— Вземи го.
Ерик се подчини, но когато докосна предмета, му се прииска да не го бе пипал. Странна енергия пробяга по ръцете му и кожата му настръхна. Веднага му се дощя да си свали дрехите и да се изжули до кръв от сърбежа.
Като че ли Калис също реагира на въздействието на предмета, макар че само Ерик го бе докоснал. Ерик завъртя намереното в ръце и видя, че е шлем. Понечи да го сложи на главата си, но Калис бързо каза:
— Недей.
— Какво да правя?
— Сложи го на земята — каза Калис и се обърна към един от войниците. — Доведи останалите.
Войникът взе фенера и се скри от погледа им. Ерик изживя няколко много странни минути в тъмното. Явиха му се странни картини на черни мъже в непознати брони и жени с невероятна красота, но нито едно от тези видения не беше човешко. Той разтърси глава и успя някак да освободи съзнанието си от виденията.
— Какво става? — попита Миранда, щом дойде до тях.
Калис безмълвно посочи. Миранда клекна и изследва както трупа, така и шлема. Вдигна го и дори да се беше повлияла от него, не го показа. Най-накрая рече.
— Трябва ми торба.
Един от войниците извади платнена торба и тя сложи шлема вътре. После се обърна към Гневливия.
— Носи го ти. От всички тук на теб шлемът ще ти причини най-малко неудобства.
Странният наемник вдигна рамене, взе торбата и я набута в огромната си раница.
Миранда отново погледна трупа и каза:
— Изглежда, нещата са се развили по неочакван начин.
— Този, изглежда, е бягал, за да спаси шлема — каза Калис.
— Или го е откраднал — каза Миранда замислено и поклати глава. — Разсъжденията няма да ни доведат доникъде. Да продължаваме.
Закрачиха отново надолу по спираловидния път, покрай тунели и широки площадки. Извървяваха кръг след кръг, докато не слязоха до средата на кладенеца. При един с нищо незабележим вход на тунел Калис им даде сигнал да завият.
Колоната пое по тунела, който се спускаше под доста остър ъгъл. Колкото по-навътре навлизаха, толкова температурата се покачваше. Вечер в планината бе студено и в тунелите също навлизаше студ, но като че ли всяка стъпка напред ги водеше към топлинен източник. Заедно с горещината започна да се чувства и неприятна миризма. Смърдеше на сяра и се долавяше сладникав мирис на печено месо.
Влязоха в едно уширение на тунела и Калис даде сигнал; всеки мъж измъкна меча си. Бяха обсъждали многократно тази част от задачата, така че всеки член на отряда можеше да повтори отделните заповеди и насън.
Това беше първата от пантатийските галерии и тук щяха да открият змиежреците и снасящите женски. Яйцата и младите бяха на друго място — в нещо като люпилни. Заповедите бяха прости: да се влезе и да се избие всичко живо.
Калис даде сигнал и нападението започна.
Смрадта в галерията беше много по-ужасна, отколкото в тунелите. Проникваше навсякъде и караше хората да се превиват и да повръщат. Накъдето и да погледнеха, виждаха разхвърляни мъртви тела. Повечето бяха пантатийци, някои още на детска възраст, имаше и други, по-различни — сааурци. Но нямаше никой оцелял. Самотният пантатиец, когото бяха видели в кладенеца, беше почти незасегнат в сравнение с тези в залата. Части от телата им бяха разхвърляни навсякъде.
Калис посочи трона. Пред него лежеше една фигура. Преди време той беше видял как фигурата — мумифицирано тяло на пантатиец — бе разположена царствено върху големия трон. А сега лежеше в прахта на парчета.
Миранда и Гневливия, на които, изглежда, вонята не влияеше тръгнаха към съсухреното тяло. Миранда огледа мумията, после се обърна и каза:
— Имаше ли предмети наоколо?
— Броня, меч, шлем — всичко, каквото би могла да очакваш — отвърна Калис.
— Разбрах — каза тя. — Някой ги е взел. — Обиколи с поглед огромната зала, като оглеждаше клането — един от войниците бе запалил фенер, за да освети всичко. — Тези тук са загинали, отбранявайки се.