Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Изтощените му бойци насядаха на самото бойно поле, обкръжени от трупове. Някои започнаха немощно да превързват раните си или да помагат на ранените, които бяха издърпали вътре в клина. Трам зърна отчайваща гледка на юг. Нима сеанчанците се изтегляха от лагера си при хълма Дашар?
- Е, спечелихме ли? - попита той уморено.
- Ни най-малко - отвърна Лан. - Овладяхме тази част на реката, но това е по-малката битка. Демандред натисна здраво тролоците си тук, за да ни попречи да изтеглим ресурси към по-голямата битка при брода надолу по реката. - Обърна коня си. - Събери хората си, майсторе на меча. Тази битка няма да свърши по залез-слънце. Ще сте нужни отново в следващите часове. Тай’шар Манедерен.
Конят на Лан препусна с грохот назад към Пограничниците.
- Тай’шар Малкиер - извика Трам след него.
- Значи… не сме приключили още? - попита Данил.
- Не, момче. Не сме. Но ще отдъхнем, ще Изцерим хората и ще намерим храна. - Видя край полето да се отварят портали. Каутон беше съобразил да му помогне навреме да пренесе ранените до Майен. Щеше да…
През отворите се заизсипаха хора. Стотици, хиляди. Трам се намръщи. Белите плащове наблизо се вдигаха - бяха пострадали тежко от атаките на тролоците, но идването му ги бе опазило от пълно унищожение. Силата на Арганда се строяваше при руините, а Вълчата гвардия вдигна знамето си високо.
Трам се затътри уморено през полето. Ръцете и краката му тежаха като олово. Чувстваше се по-изтощен, отколкото ако беше вадил пънове месеци наред.
При първия портал намери самата Берелайн, с няколко Айез Седай с нея. Красивата жена изглеждаше ужасно не на място сред тази кал и смърт. Роклята й беше черна и сребриста, диадемата в косата й… Светлина, не й беше мястото тук.
- Трам ал-Тор - каза тя. - Ти ли командваш тази сила?
- Почти - отвърна Трам. - Извинете, милейди Първа, но кои са всичките тези хора?
- Бежанците от Кемлин - каза Берелайн. - Пратих няколко души да видят трябва ли им Цяр. Отказаха го и настояха да ги пренесем на битката.
Трам се почеса по главата. На битката? Всички мъже - и много жени, - които можеха да държат меч, вече бяха привлечени във войската. Хората, които виждаше да идват през порталите, бяха най-вече деца и старци, и майки, останали да се грижат за малките.
- Извинете, но това е _поле на смърт_.
- Опитах се да им го обясня - отвърна Берелайн с нотка на раздразнение. - Твърдят, че могат да са от полза. По-добре така, отколкото да изчакат Последната битка скупчени на пътя към Бели мост, така казват.
Трам загледа намръщено как децата се пръснаха из полето. Стомахът му се обърна, когато започнаха да оглеждат ужасно осакатените мъртви. Много от тях се дърпаха уплашено назад в началото. Други започнаха да ровят из мъртъвците и да търсят сред тях хора, които може все още да са живи и да бъдат Изцерени. Няколко стари войници, оставени да охраняват бежанците, тръгнаха сред тях да търсят недоубити тролоци.
Жени и деца започнаха да събират стрели сред падналите. Това щеше да е от полза. _Много._ Трам с изненада видя и стотици Калайджии да се изсипват през един от порталите. Тръгнаха да търсят ранени, поведени от няколко Жълти сестри.
Трам неволно кимна. Все още го притесняваше, че позволяват на децата да гледат такива неща. „Какво пък, много по-лоши гледки ги чакат, ако се провалим тук”, каза си наум. Щом искаха да помогнат, трябваше да им се позволи.
- Кажи ми, Трам ал-Тор - попита Берелайн, - дали… Галад Дамодред е добре? Виждам хората му тук, но не и знамето му.
- Призован беше на други задачи, милейди Първа - отвърна Трам. - Надолу по реката. Нямам вест за него от няколко часа.
- Аха. Е, да Изцерим и нахраним хората ти. Може би ще дойде вест и за лорд Дамодред.
Елейн леко погали Гарет Брин по лицето. Затвори очите му, едното, после другото, и кимна на войниците, които бяха намерили тялото му. Те вдигнаха Брин на щита - краката му се полюшваха от едната му страна, главата му бе увиснала от другата - и го понесоха.
- Просто изкрещя и препусна - каза Биргит. - Право във вражеските линии. Нищо не можеше да го спре.
- Сюан е мъртва. - Чувството за загуба беше смазващо. Елейн с усилие се овладя. Трябваше да се съсредоточи върху битката. - Има ли вест от командния пост?
- Лагерът при хълма Дашар е напуснат - отвърна Биргит. - Не знам къде е Каутон. Сеанчанците са ни изоставили.
- Вдигни високо знамето ми. Докато не получа вест от Мат, аз поемам командването. Доведи съветниците ми.