Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Тролоците се обърнаха срещу мъжете на Две реки и нападнаха. Трам, на върха на бойния клин, влезе в Тръстика на вятъра. Не отстъпваше нито крачка. Огъваше се насам и натам, но се държеше твърдо, докато разбиваха тролокската линия, и сечеше с меча си с бързи движения.
Мъжете на Две реки натиснаха напред - трън в петата на Тъмния, шип в дланта му. Викаха и ругаеха в последвалия хаос, докато се мъчеха да разцепят тролоците.
Но скоро се наложи да спрат. Тролоците връхлитаха от всички страни. Клиновидният строй, обикновено нападателна тактика, вършеше работа и тук. Тролоците се движеха покрай страните на клина и получаваха удари от мъжете на Две реки с брадви, мечове и копия.
Трам остави момчетата да се водят от наученото в упражненията. Щеше да е по-добре, ако беше в центъра и да ги окуражава, както правеше Данил сега - но беше от малцината с истински боен опит, а клиновидният строй зависеше от връх, който да държи здраво.
И той държеше здраво. Спокоен в празнотата, оставяше тролоците да връхлитат срещу него. Сменяше формите от Роса се сипе от клона в Ябълкови цветчета във вятъра и Камъни падат във вира - всички форми, които го задържаха на място, докато се биеше с многобройни противници.
Въпреки практиката през последните няколко месеца не беше толкова силен като в младостта си. За щастие тръстиката не се нуждае от сила. Липсваше му практиката от младините, но и тръстиката няма нужда от практика, за да се огъва на вятъра.
Просто го _правеше_.
Годините му бяха донесли разбиране за празнотата. Вече я разбираше по-добре от всякога. Годините, през които бе учил Ранд на отговорност, годините живот без Кари, годините, през които се беше вслушвал в диханието на вятъра и в шумоленето на листата…
Трам ал-Тор се превърна в самата празнота. Носеше я на тролоците, показваше им я и ги отпращаше в дълбините й.
Заобиколи ловко един тролок с козя глава, замахна с меча отстрани и го посече под прасеца. Съществото се олюля, а Трам се обърна и остави на хората си да го довършат. Вдигна рязко плувналото си в кръв оръжие и плисна тъмните капки в очите на връхлитащ тролок с кошмарно лице. Заслепеното същество нададе вой и Трам се понесе напред и разпра корема му под гръдната броня. Звярът залитна пред трети тролок, който тъкмо посичаше с брадвата си към Трам, но вместо него порази събрата си.
Всяка стъпка беше като в танц и Трам подканяше тролоците да затанцуват с него. Само веднъж се беше сражавал така, много отдавна, но празнотата не допускаше спомени. Той не мислеше за други времена. Не мислеше за нищо. Ако знаеше, че го е правил преди, беше заради инстинктивните движения - разбиране, което сякаш се беше просмукало в самите му мускули.
Трам промуши врата на един тролок с почти човешко лице, само с малко повече косми по страните. Съществото залитна назад и се свлече на земята и той изведнъж се оказа без повече врагове срещу себе си. Спря, вдигнал меча, и усети как го лъхна лек вятър. Черните зверове бягаха надолу по реката, подгонени от конници, развели знамената на Пограничните земи. Скоро щяха да налетят на стена от войници от Легиона на Дракона и да бъдат разбити, заклещени между тях и Пограничниците.
Трам почисти оръжието и пусна празнотата. Сериозността на положението го порази. Светлина! Хората му трябваше да са мъртви. Ако тези Пограничници не бяха дошли…
Прибра меча в лъскавата ножница. Червено-златният дракон улови слънчева светлина и заискри, макар че с тази облачна пелена горе едва ли бе възможно да се улови и един слънчев лъч. Трам потърси слънцето с очи и го намери зад облаците, почти на хоризонта. Беше почти залязло!
За щастие тролоците в битката тук при руините като че ли най-сетне бяха разбити. Бяха отслабени от дълго проточилото се прехвърляне на реката и падаха под ударите на хората на Лан отзад.
Скоро всичко приключи. Трам беше удържал.
Черен кон препусна насам и спря наблизо. Лан Мандрагоран - със знаменосеца и охраната му зад него. Изгледаха мъжете на Две реки от гърбовете на конете си.
- Отдавна си мисля - каза Лан на Трам. - За мъжа, който беше дал на Ранд онзи меч със знака на чаплата. Чудех се дали наистина си го е спечелил. Вече знам.
И вдигна меча си за поздрав.
Трам се обърна към хората си - грохнала от умора и плувнала в кръв тълпа още почти момчета, стиснали оръжията си. Пътят на клина им се виждаше ясно по отъпканата равнина. Десетки трупове на тролоци лежаха на полосата, през която се бяха врязали в тях. На север мъжете от втория клин вдигнаха оръжия. Бяха изтласкани назад почти до гората, но бяха удържали там и над половината бяха оцелели. Десетки добри мъже обаче бяха загинали.