Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Създадени за убиване на Пустоносни…
— Ти! — изстреля тя, докато тичаше. — Те гонят теб!
— Какво? Не гонят мен, разбира се!
— Гонят те. Не се тревожи. Ти си мой. Няма да им позволя да те хванат.
— Това е мило и предано — рече Усукания. — И немалко оскърбително. Но те не гонят…
Вторият от лакеите на Мрак се появи в коридора пред нея. Държеше Недодялко.
Бе опрял нож в гърлото на момчето.
Крадла се спря. Недодялко здравата беше загазил. Скимтеше в ръцете на мъжа.
— Не мърдай — произнесе лакеят — или ще го убия.
— Проклет мръсник — отвърна Крадла и плюна настрана. — Това е гадно.
Мрак изтрополя зад нея, а другият лакей застана до него. Приклещиха я. Всъщност, входът за покоите на Главния бе току пред тях, та везирите и потомците се изсипаха в ходника и възмутено заговориха един през друг.
Недодялко плачеше. Горкият глупак.
Тъй. Такива работи не свършваха добре. Крадла последва усета си — което всъщност вършеше винаги — и се стрелна напред, за да изложи оня с ножа. Той беше човек на закона. Няма хладнокръвно да убие задържан…
Лакеят преряза гърлото на Недодялко.
Тъмночервена кръв плисна и изцапа дрехите на Недодялко. Лакеят го пусна и се препъна назад, сякаш смаян от извършеното.
Крадла се вцепени. Той не можеше… Не…
Мрак я хвана отзад.
— Лоша работа — безизразно заговори той на лакея си. Крадла едва го чуваше. Толкова много кръв. — Ти ще бъдеш наказан.
— Но… — възрази оня. — Трябваше да изпълня заплахата си…
— Не си подготвил необходимите в това кралство книжа, за да убиеш детето — продължи Мрак.
— Ние не сме ли над техните закони?
Мрак просто пусна Крадла, прекрачи и зашлеви лакея си през лицето.
— Без закона няма нищо. Ще се подчиняваш на правилата им и ще приемаш разпорежданията на правосъдието. Това е всичко, с което разполагаме — единственото сигурно нещо на този свят.
Крадла гледаше умиращото момче, хванало гърлото си с ръце, като че за да спре шурналата кръв. Тези сълзи…
Другият лакей се доближи към нея отзад.
— Бягай! — рече Усукания.
Тя не мърдаше.
— Бягай!
Крадла хукна.
Подмина Мрак и се шмугна между везирите — те ахкаха и викаха при вида на смъртта. Изстреля се в покоите на Главния, прелетя над масата, щипна друга кифличка от подноса и се намърда в спалнята. Миг по-късно беше извън прозореца.
— Нагоре — нареди тя на Усукания и натъпка храната в уста. Той бързо плъпна нагоре по стената, а Крадла се катереше и се потеше. Миг по-късно единият лакей скочи от прозореца след нея.
Той не вдигна глава. Изтича в градината и взе да се върти и да я търси; Мечът му блестеше в мрака и отразяваше светлината на звездите.
Крадла необезпокоявано достигна горните части на двореца и се скри в сенките. Приклекна и обви колене с ръце. Стана ѝ студено.
— Ти почти не го познаваше — започна Усукания. — И все пак скърбиш.
Тя кимна.
— Видяла си много смърт — продължи той. — Знам това. Не си ли привикнала?
Тя поклати глава.
В ниското лакеят я търсеше все по-надалеч. Тя беше свободна. Минаваш през покрива, плъзваш се на другата страна и изчезваш.
Това върху стената в края на градината движение ли беше? Да, подвижните сенки бяха хора. Останалите крадци изкачваха стената и изчезваха в нощта. Хукин изостави племенника си, както се и очакваше.
Кой щеше да плаче за Недодялко? Никой. Щеше да бъде забравен и изоставен.
Крадла пусна краката си и пропълзя през издутината на покрива към прозореца, през който бе влязла. Ластарите от семената, за разлика от пусканите от Усукания, все още живееха. Бяха покрили прозореца, а листата им се поклащаха на вятъра.
Бягай, обади се усетът ѝ. Изчезвай.
— Ти спомена нещо одеве — прошепна тя. — Из…
— Израстване — довърши той. — Всяка връзка дава власт над две Стихии. Ти можеш да влияеш на растежа на нещата.
— Мога ли да го използвам, за да помогна на Недодялко?
— Ако беше по-добре обучена? Да. Понастоящем се съмнявам. Не си твърде силна, нито имаш много опит. А и той може вече да е мъртъв.
Тя докосна един от ластарите.
— Защо те е грижа? — отново я попита Усукания. Звучеше любопитно. Не я нападаше. Опитваше да разбере.
— Все някой трябва да го е грижа.
Като никога Крадла пренебрегна повелите на усета си и се мушна през прозореца. Прекоси стаята за миг.
Излезе в коридора на горния етаж. На стъпалата. Прелетя надолу, прескачайки повечето стъпала. През вратата. Свий наляво. По коридора. Пак наляво.