Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Исках да кажа в прегръдките на един пианист от Джулиард Скул, от световноизвестното нюйоркско Джулиард Скул.
Гари извърна глава към нея и се тросна:
— Мога да ти кажа, че усещането е същото като в прегръдките на всеки друг…
— Това е твоето мнение. Аз например не знам. Понеже досега не ме е целувал пианист от световноизвестното нюйоркско Джулиард Скул…
— О, я стига с тези тъпотии, Ортанс!
— Може да са тъпотии… Но докато не опитам, не мога да го потвърдя. Още повече че не струва нищо да опитам, не е ли така?
Той отново сви рамене. Избягваше погледа й. Продължаваше да седи на пейката, нацупен, враждебен, подозрителен.
— Искаш да се търкалям в краката ти?
— Не — отвърна той и се усмихна. — Роклята ти е прекалено красива и косата ти блести.
— А, така, значи? Забелязал си? Следователно не си ми съвсем сърдит?
— И аз също ти бях ядосан и обиден дълго време.
— Нека се сдобрим, защото и двамата бяхме изиграни.
— Лесно е да се каже! — промърмори той. — Ти забравяш бързо, аз не!
Ортанс се изправи.
— Толкова по-зле за мен! Никога няма да разбера как се целува един студент от Джулиард Скул!
Тя си сложи очилата, взе чантичката си от перваза и махвайки с ръка, се престори, че се готви да си тръгне. Излезе бавно, с протегната назад ръка, в случай че той промени мнението си.
Стоеше на границата между сянката край колибата и залятото от слънцето пространство, когато Гари я дръпна за ръката, притегли я към себе си и устните му се впиха в нейните.
Той я целуваше, целуваше я, без да спре, и тя се отпусна в прегръдката му с дълбока въздишка.
Сгуши се под мишницата му, докосна с пръсти яката на ризата му, вдигна очи, широко усмихната, и заяви:
— Прав беше. Целувката на един студент от Джулиард Скул не е нищо изключително.
Той се дръпна, изненадан и ядосан.
— Как така „нищо изключително“?
— Ами така! Съвсем обикновена е… струва ми се, че предпочитам другия Гари, Гари от Париж или Гари от Лондон.
— Аха, така, значи…
Той я изгледа безмълвно, отново се наежи, застана нащрек, чудейки се дали се шегува, или е сериозна. Ортанс си тананикаше, опипваше копчетата на ризата му, нацупена, преструвайки се на леко разочарована.
Внезапно той избухна, Ортанс Кортес, ще ме подлудиш, ще ме вкараш в лудницата, Ортанс Кортес! Притисна я към себе си и я зацелува така, сякаш животът му беше поставен на карта.
Застанала на прага на колибата, сивата катеричка зорко ги наблюдаваше и невъзмутимо продължаваше да гризе фъстъка.
Сигурно си казваше, че всъщност понеделниците в Сентрал Парк не са чак толкова тъжни…
Библиография
A biography…, Marc Eliot
A class apart, Graham McCann
Cary Grant, the wizzard of Beverley Grove, Bill Royce
В романа всички думи и изрази на Кари Грант са откъси от тези три книги.
Croisades et pèlerinages. Chroniques et voyages en Terre sainte XIIe-XVIe siècle. Sous la direction de Danielle Régnier-Bohler, Paris, Robert Laffont
Histoire des femmes en Occident. II. Le Moyen Age, Georges Duby et Michelle Perrot, sous la direction de Christiane Klapisch-Zuber, Paris, Petrin
La femme au temps des croisades, Régine Pemoud, Paris, Stock Les Croisades, Anthony Bridge, Paris, Denoël
Dames du XIIe siècle, Georges Duby, Folio
И също…
Private arrangements, Sherry Thomas, Paris, J’ai lu
Les Pintades à Londres, Virginie Ledret, Paris, Livre de poche
Le Guide du routard (Angleterre et Ecosse)
Don Juan ou la vie de Byron, André Maurois, Paris, Grasset
Думите на Айнщайн, които изпъстрят речта на Младши, са цитати от негови произведения.
И last but not least, накрая, но не на последно място!, финалната сцена е написана с мисъл за Кари Грант във филма на Хауърд Хоукс, I was a male war bride…
Благодаря, Кари, благодаря, Розалинд!
Благодарности
Писателят е стена с две големи уши и огромно око на циклоп.
Да пишеш, означава да слушаш, да надушваш, да се превръщаш в кестен, в абажур, в паяжина. Да наостряш слух и взор, да предугаждаш, да отвориш широко душата и ума си, за да нахлуе в теб животът и да трупа плодоносните си наноси…