Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Една сутрин излезе на разходка в Сентрал Парк.
Времето беше хубаво. Хората си бяха постлали одеяла на тревата и лежаха на слънце по полянките. Говореха по телефона, ядяха дини, играеха на компютърни игри на лаптопите си. Влюбените седяха, долепили плътно гръб до гръб. Момичетата си пилеха ноктите, споделяйки истории от офиса, навило крачолите на дънките си момиче си лакираше ноктите на краката и правеше упражнения за коремните мускули.
Тук деца си подхвърляха топка…
Там други играеха бейзбол.
Едно от тях носеше тениска с надпис: „Продават се родители, доста употребявани“.
Ортанс зърна група играчи на петанк, облечени целите в бяло. Хвърляха големи топки от тъмно дърво по безупречно поддържана ливада и тихо си говореха, с лица, скрити под белите шапки. Елегантно и непринудено се навеждаха, вдигаха топките и ги хвърляха с отегчен вид, сякаш изобщо не ставаше дума за залози, камо ли за надпревара.
So British… помисли тя, възхитена от лекотата на движенията им.
В главата й изникна образът на Гари. Не искаше да си признае, но търсеше малкото мостче от сиви дъски и бялата, застлана с чакъл пътека.
Към залез слънце се върна в апартамента. Взе си един душ. Поръча по телефона суши, пусна си „Луди мъже“, не беше виждала края на третия сезон.
Дон Дрейпър много й харесваше.
И той беше so British…
В три сутринта угаси телевизора. Отново се замисли, къде ли може да е онова шибано дъсчено мостче…
Зое я събуди посред нощ.
— Какво има пак?
— Този път е сериозно. Мама се обади. Бяха двамата с Филип в някаква църква. Пееше от щастие. Била щастлива, безкрайно щастлива, искала да ми го каже първо на мен. Как мислиш, ще се оженят ли?
— Зое! Тук е шест часът сутринта!
— Оо, извинявай! Сбъркала съм в изчисленията!
— Спях!
— Ама почакай, Ортанс, според теб това, че се обажда от църква, какво може да означава?
— Пука ми! Зое, изобщо не ми пука! Остави ме да спя! Утре съм на работа!
— Започнах да пиша книга — каза Жозефин, сгушена в обятията на Филип.
Бяха седнали на малката ливада пред църквата, облегнати на един чинар.
— Ще я пишеш тук.
— А Зое…
— Ще постъпи във френския лицей тук.
— Тя си има гадже.
— Ще й взема абонамент за Евростар, ще може да го вижда, когато пожелае… той също може да прескача.
— А Дю Геклен?
— Ще го разхождаме в парка. Лондонските паркове са много красиви.
— А университетът? Не мога да оставя всичко току-така.
— Париж е на два часа разстояние от Лондон, Жозефин! Това е нищо. Престани да казваш „не“ непрекъснато… кажи ми „да“.
Тя вдигна лице и го целуна.
Той здраво я прегърна.
— Още много ли такива въпроси имаш?
— Ами то е, защото…
— Цял живот ли смяташ да стоиш сама?
— Не…
— Какво ще правиш съвсем сама? Нали ти твърдеше, че животът бил валс и трябва да го изтанцуваш? — прошепна Филип, заровил устни в косата на Жозефин. — За валс са нужни двама души.
— Да…
— В такъв случай, Жозефин, каня те на валс, достатъчно дълго чакахме.
Една вечер в началото на август Ортанс се беше прибрала, след като отказа поканата за вечеря на Джулиан, който искаше да й прочете последната си творба.
В нея се разказвало за някакво момиче, преминало през големи страдания в детството си и пробождало в сърцето любовниците си с нож за масло. Ортанс не беше сигурна, че желае да слуша подобен род истории, затова учтиво отказа.
Горещината беше непоносима, 88 градуса по Фаренхайт и 99% влажност на въздуха. Реши да се прибере пеша, но на третата пресечка спря едно такси и се качи.
Вкъщи се пъхна под душа, после се опъна на бежовия диван с чаша изцеден лимон, мед и кана ледени кубчета. Отвори някаква книга за Матис, за да изучава колорита с идеята да създаде модна линия „плодова салата“ за следващото лято.
Прелистваше страниците и слушаше Майлс Дейвис по радиото, пийваше си от време на време глътка лимонов сок, наслаждавайки се на цветовете на Матис. Очертава се прекрасна вечер, мислеше тя, вдигайки наздравица за пилигримите, които я наблюдаваха от стената със строгите си физиономии. Полага ми се малко почивка, заяви им тя, непрекъснато съм на педал, все работя! Тази вечер ще се отдам на мързел.