Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Да, беше велико! Нещата се завъртяха на бързи обороти. Отсега нататък светът ще се движи с нарастваща скорост. Ще се наложи здраво да се вкопчим в него. Предизвестените промени са на път да се случат. Затова не бива да се губи време.
— И какво стана, разказвай.
— Анриет си получи заслуженото. Баща ми беше непреклонен. Стигна се дотам, че я изхвърли от апартамента. Договорът за наема бил към края си и той не го поднови. Остави й само издръжката. И знаеш ли какво направи тя? Настани се в портиерското жилище!
— В портиерското жилище!
— Нали ти казах, че е яка като кон! Портиерите напуснаха, искат да бъдат близо до сина си, който следва в едно далечно предградие, и тя очевидно си е направила сметката, че по този начин ще може да спестява. Няма да плаща наем, парно, телефон и ще й се отвори широко поле за рекет — всички обитатели! Отсега мога да ти кажа, че за тях се задават жестоки времена. Да си призная честно, тази жена наистина ме изпълва с възхищение.
— А Шавал?
— Шавал се гърчи повален в прахта. Майка му се спомина и той се побърка!
— Внезапно ли си отиде?
— Прегази я кола на авеню „Дьо ла Гранд Арме“! Синът на някакъв дипломат не спрял на червен светофар. Шавал така и не можа да го преживее. Когато татко го привикал, за да му каже, че с него е свършено, той само слушал, без да обели дума. После ревнал и започнал да моли за прошка! Мекотело! Истинско мекотело!
— А Тромпетистката?
— Тя го прибра и сега живее при нея. Тя хвърчи в облаците от щастие и направо цъфти… Показала снимка на татко: Шавал в джелаба я прегръща на улица „Пали-Као“!
— Значи, това виждаше ти в главата му, най-после загадката е разбулена!
— Печален край за рицаря на печалния образ!
— Нещата наистина са се развили с шеметна скорост!
— Времето сериозно се е забързало, Ортанс. Светът се променя. Ще видиш… Очакват ни още много изненади. Всичко ще се развива скорострелно. Затова се налага ти също да се промениш и да си признаеш, че си влюбена в Гари.
— Страх ме е, Младши, умирам от страх…
— Пребори се със страха, длъжна си да го сториш. В противен случай ще си останеш непроменена и ще започнеш да се повтаряш. Това ще бъде твоят край. Ортанс, любима, ти не би желала да се повтаряш. Ти, която по природа си безстрашна, не се свивай в черупката си, отпусни се. Научи се да обичаш и ще видиш колко е прекрасно…
Сега беше ред на Ортанс да направи дълга пауза. Прокара пръсти през разрошената си коса, прегъна крайчето на страницата на книгата, която четеше, и накрая попита:
— А как да постъпя, Младши, кажи ми как?
— За начало ще намериш сивото дървено мостче и ще стигнеш до колибата… Оттам нататък всичко ще тръгне по мед и масло.
— Само дето понятие нямам къде е тази шибана колиба. Онзи ден се разходих из парка, но не я намерих.
— Много е лесно. Влязох в Гугъл Земя и намерих пътя. Излизаш от вас, пресичаш и директно влизаш в парка. Поемаш по една широка алея, петстотин метра по-нататък ще видиш павилион, в който продават понички и безалкохолни. Завиваш наляво и продължаваш по един лек наклон… стигаш до голямо зелено табло, на което пише: „Шах и дама“… Свиваш вдясно и виждаш пред себе си мостчето. После продължаваш все направо.
— Но няма да се включваш на моята честота, обещаваш, нали? Ще се объркам страшно. И бездруго ми е ужасно трудно, оставаше само да…
— Обещавам. Само не трябва да мислиш за мен… Само когато мислиш за мен много съсредоточено, само тогава се получава!
В понеделник сутринта се приготви.
Взе си душ, изми си косата, остави я да изсъхне, без да я суши със сешоара, и я напръска с лосион, от който тя цялата заблестя. Тръсна глава и от гривата й се разпръснаха прашинки светлина. В основата на миглите изтегли черта с кафяв молив, удължи ги с тъмнокафява спирала, напудри се съвсем леко, подчерта скулите си с розов руж, а устните с дискретно кафеникаво червило. Облече творението си, малката черна рокля. Веднъж й донесе късмет, когато срещна Франк Кук, сега пак щеше да й донесе. Сключи пръсти. Вдигна очи към Небето, умолявайки го за подкрепа. Не вярваше особено, но си заслужаваше да опита.
Обу единия сандал от змийска кожа в ябълковозелено. Зачуди се къде ли се е дянал другият и подскачайки на куц крак, се зае да го търси. Коленичи, опипа под леглото, извади валма прахоляк, кихна, опипа по-навътре и най-накрая го намери.