Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Е, какво стана, казвай! Видя ли се с Гари?
— Нищо, какво! Престани вече!
— Дрън-дрън! Страх те е! Така си и знаех, страх те е! Безстрашната ми сестра отстъпва, дава на заден пред някакво момче, което свири на пиано и си говори с катеричките.
Ортанс й затвори телефона.
Почисти грима си с тоалетно мляко, оставено от предишната обитателка на апартамента. Запали ароматизирана свещ, която откри на една от етажерките. Отвори хладилника и се натъкна на малката индианка от опаковката на маслото „Ланд О’Лейкс“.
— Я ми кажи, ти какво мислиш за цялата тази работа?
Малката индианка продължаваше да се усмихва, но остави въпроса й без отговор.
На следващия ден скицира чифт очила в психеделичен стил и ги нарече „Барселонита“.
Една вечер Зое й звънна.
— Дю Геклен повърна, какво да правя?
— Питай мама. Не съм ветеринар. По това време трябва да си в леглото!
— Мама я няма. Преди два дни замина за Лондон да хвърля камъчета, така каза. Не намираш ли, че е странна от известно време насам?
— Съвсем сама ли си вкъщи?
— Не, с Шърли. Ама тя излезе. Дойдоха за една седмица в Париж двамата с Оливър. Когато мама замина за Лондон, тя остана да ме пази, понеже мама не искаше да оставам сама.
— А, значи, Шърли е там.
— Да, ужасно е щастлива, защото Гари й звънна. Доколкото разбрах, не си говорели от месеци насам. Сега е на седмото небе! Готина е! Храним се предимно с пици и сладолед!
— Шърли те храни с пица и сладолед?
— Нали ти казвам, че е между земята и небето. Казала на Гари, че си в Ню Йорк! Ще се наложи да му звъннеш. Иначе, Ортанс, ще стане страшно, той ще реши, че не го обичаш.
— Искаш ли да успокоиш топката, Зоенце, и да престанеш да повтаряш едно и също! Ставаш досадна, извинявай, че ти го казвам.
— Ама на мен много ми се иска да сте заедно. Ще бъде супер: Гаетан и Зое, Гари и Ортанс. Забеляза ли, че имената на двамата започват с една и съща буква? И това ако не е знак!
— Престани, престани! Или ще скоча и ще те удуша!
— Не можеш! Не можеш! Мога да ти наговоря всякакви глупости! Ортанс, как мислиш, дали мама не отиде да хвърля камъчета по прозорците на Филип, а?
На другата сутрин, когато отиде на работа, Франк Кук я чакаше. Помоли я да го придружи. Искаше да обиколят заедно магазините на „Банана Рипъблик“. Да му каже мнението си за витрините, за това, как са аранжирани стоките, каква е атмосферата в магазините. Ортанс седна до него в лимузината с жестокия климатик.
Само искам да ви предупредя, че няма да ви бъда особено полезна.
Може, но вие имате нюх и идеи. Имам нужда от погледа на външен човек. Нали сте работили за „Хародс“, поразпитах тук-там, витрините, които сте аранжирали, били невероятни, предложили сте концепция, основана върху детайла, бих желал да я приложите и тук.
— Тогава имах на разположение много време да обмислям, сега ме хващате, бих казала, неподготвена.
— Не искам от вас доклад, а непосредствените ви впечатления.
Обиколиха магазините на марката и Ортанс сподели мнението си.
Той я заведе да пият кафе, изслуша я и я откара обратно до ателието.
— Е, какво стана? Какво стана? — попита Силвана. — Какво ти каза?
— Нищо. Нищо не ми каза. Задоволи се да ме изслуша. Обиколихме ги всичките, казах му точно какво мисля. Умряла работа! В магазините няма живот, няма движение, все едно че влизаш в мавзолей. Продавачките напомнят восъчни фигури, безупречни, да те е страх да ги заприказваш. Дрехите висят на окачалки, пуловерите и тениските са акуратно сгънати и подредени, саката също са под конец. Трябва да им се вдъхне живот, на клиентите да им се прииска да пазаруват, да си купят всичко, което им закачи погледа, да им се предлагат най-различни комбинации, с нещо дребно и леко ексцентрично, което да ги накара да мечтаят. Американците обожават да им предлагаш всичко накуп, да ги облечеш от глава до пети. В Европа всяко момиче си изработва собствена визия, стил… тук всяко момиче иска да си намери униформа, за да заприлича на приятелката или на шефа си. Европейците се стремят да се отличават един от друг, американците искат да си приличат, всички да са еднакви.
— Страхотна си — отбеляза Силвана, — да ти се чуди човек откъде ги намираш тези идеи.
— И аз не мога да ти отговоря, но ще ти кажа, че смятам да вдигна цените. Това, което му предложих сутринта, си е златно предложение.