Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
На стъкления плот на кръглата маса я очакваше бележка: „Надявам се, че пътуването е минало добре. Ще ви взема към седем часа за вечеря…“.
Идеално, зарадва се тя. Тъкмо ще имам време да си разопаковам багажа, да взема душ и да си направя едно кафе. Не беше уморена, беше ужасно възбудена и не я свърташе на едно място.
Отвори хладилника и видя бурканче с фъстъчено масло, бутилка портокалов сок, пакет нарязан хляб за тостери, два лимона и плочка масло от марката „Ланд О’Лейкс“, на опаковката с усмихната индианка с приятелско и нежно изражение на фона на зелена поляна и синьо езеро. Две огромни черни очи, щръкнало перо на главата, черни плитки, тюркоазена панделка на челото и елегантна кожена рокля с ресни. Ортанс й намигна и каза: Nice to meet you, малка индианке! Беше в настроение да говори глупости. Пусна си телевизора. Попадна на местните новини. Журналистите говореха много бързо и нищо не им се разбираше. Въпреки това изслуша цялата новинарска емисия. Американският акцент беше странен, носов, проби й тъпанчетата. Прииска й се да им изчегърта полипите от носовете и угаси телевизора.
Точно в седем Франк Кук дойде да я вземе.
Осведоми се дали има нужда от нещо.
— Един огромен хамбургер и една кола! — отговори тя, гледайки го право в очите.
Той я заведе в „Пи Джей Кларкс“, на ъгъла на Трето Авеню и 55-а улица. Най-старият бар в Ню Йорк, едноетажно здание от червени тухли, построено през 1898, предлагащо най-хубавото чили и най-вкусните хамбургери, поднесени в малки панерчета, от които преливаха пържени картофи и пържени лучени кръгчета, сладки като бонбони. Пускаха стари плочи на един стар джубокс. Момичетата бяха русокоси, с бели зъби, мъжете надигаха високи чаши с бира, навили ръкави. Покривките и салфетките бяха на бели и червени квадратчета, от червените абажури струеше мека светлина.
Тя реши, че редовно ще идва да се храни тук.
Работният й ден започваше в десет.
Франк Кук й показа мястото й в просторното дизайнерско бюро с прекрасна панорамна гледка. Голяма рисувателна маса до прозореца, линеали, моливи, триъгълник, пергел, гуми, цветни флумастери, акварели, гваш, плътни бели листове, разчертани листове на малки квадратчета. Бяха десетина млади стилисти. Създадените от тях модели щяха да поемат към ателието, а след това да запълнят щендерите на магазините. Имаше пълна свобода на действие, единствената й задача беше да рисува дрехи, които да пожънат успех и да допринасят за престижа на линията.
— Дайте свобода на въображението си, проявете изобретателност, бъдете креативни… Аз ще пресявам проектите — каза й той, след като я представи на момичетата и момчетата, които също като нея чертаеха и оцветяваха.
Симпатичната Сали, дизайнер на аксесоари, се оказа лесбийка, която я изпиваше с очи. Още на първия ден й предложи да обядват заедно. После, да й пазарува и да й чисти. Ортанс любезно й отговори, че е безразлична към жените, или другояче казано, понеже забеляза как сините очи на Сали помръкнаха, не харесвам да спя с жена, няма да знам какво да правя с тялото й, откъде да го подхвана! Остави всичко на мен, не се предаваше Сали, ще те накарам да промениш мнението си. Благодари й много учтиво и добави, че това не променя нещата, двете винаги могат да обядват заедно.
— Нямам нищо против лесбийките — заяви Ортанс, за да смекчи отказа. — Освен това смятам, че хората трябва да са свободни да се женят за мъже или за жени, както предпочитат. В любовта всичко трябва да е позволено. Дори да се влюбиш в улична котка, какво от това, би трябвало да можеш да се ожениш за нея. За мен не представлява проблем.
Очевидно избраният пример беше неподходящ, защото Сали помръкна.
— Аха, ясно! — отсече тя. — Смяташ, че стоиш по-горе от мен. На хората им допада да се сравняват едни с други и да си въобразяват, че стоят по-високо… Действа им успокояващо, придава им важност.
Ортанс реши, че няма смисъл да се оправдава, и се върна към цветните моливи.
Жегата мореше другия колега, японеца Хироши, и той се спасяваше от нея под душа всеки път когато му останеше минута свободно време. Не понасяше и най-леката телесна миризма. Епилираше гърдите и раменете си и попита Ортанс какво е мнението й за неговата хигиена и за окосменостга му. Ортанс отговори, че няма нищо против мъжете да миришат, о, съвсем лекичко. Съвсем лекичко, та когато докоснеш врата им със затворени очи, да знаеш с кого си имаш работа. И понеже той я погледна отвратен, тя побърза да добави, лека миризма на чисто.