Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Аз мисля… — заговори Мерана, но Верин я прекъсна.
— Почакай, Мерана. Демира има право първа да си каже предложенията.
Демира затаи дъх в очакване стаята да се взриви. Мерана винаги като че ли предпочиташе решенията й да се одобрят от Верин, нещо съвсем естествено при създалите се обстоятелства, макар и създаващо неудобства, но едва сега за първи път Верин просто й беше отнела командването. Поне пред други. И въпреки това единственото, което Мерана направи, бе да зяпне за миг към Верин, стиснала устни, след което мълчаливо да кимне. Демира се зачуди дали това означаваше, че Мерана се кани да отстъпи пратеничеството на Верин; друго вече като че ли не й оставаше. Всички очи се извърнаха към Демира. Погледът на Верин беше особено пронизителен.
— Щом искаме да го накараме да се потревожи какво ще предприемем, предлагам днес никой да не отива в двореца. Може би без никакво обяснение, или ако това ви се струва твърде сурово, с такова, чрез което да се досети. — Мерана кимна. Нещо повече, както се обръщаха нещата, Верин също кимна. Демира реши да се осмели малко повече. — Може би не бива да изпращаме нито една няколко дни, да го накараме да се притесни. Струва ми се, че ако наблюдаваме Мин, ще разберем кога ще кипне достатъчно и тогава…
Каквото и решение да вземеха, тя държеше да участва в него. Кръвта наистина си беше нейна, в края на краищата, а Светлината само знаеше за колко дълго щеше да й се наложи да отложи проучванията си в библиотеката. А последното бе не по-малка причина да даде хубав урок на ал-Тор никога да не забравя кои са Айез Седай.
Глава 47
„Скитащата жена“
Мат искаше спокойна езда до Ебу Дар и донякъде я получи. Но пътуването с шест жени, четири от които Айез Седай, му създаваше достатъчно поводи за раздразнение. Далечния лес стигнаха първия ден, още докато слънцето грееше високо в небето, и пояздиха няколко часа под високия балдахин на почти оголените клони преди да вдигнат бивака си до едно пресъхващо поточе малко преди залез. Харнан, с широките като фенер челюсти, командирът на отделението с татуирания ястреб на бузата, се погрижи за настаняването на бойците от Бандата и за това да се вържат и вчешат конете, да се разположат постовете и да се запалят огньовете. Нерим и Лопин се суетяха и охкаха, че не си били взели палатки и как можело човек да знае, че ще се наложи да прекарат нощите на открито, след като господарят нищо не им бил казал, и че ако господарят им вземел, че се тръшнел от нещо, нямало те да са виновни. Единият мършав, а другият дебел, неизвестно как двамата звучаха като ехо един на друг. Ванин се погрижи сам за себе си, естествено, въпреки че държеше под око Олвер и вчеса частите на Вятър, които момчето не можеше да достигне, макар да използваше седлото си за стъпало. За Олвер всички се грижеха.
Жените споделиха бивака им, но в известен смисъл зоната им беше така отделена от останалите, че все едно бяха на петдесет крачки. Невидима черта сякаш раздели лагера наполовина, с невидими знаци, казващи на войниците да не я пресичат. Нинив, Елейн и двете белокоси жени насядаха около своя си огън с Авиенда и златокосата Ловкиня и много рядко поглеждаха към Мат и хората му, изтегнати на одеялата си. Тихото мърморене, доколкото Мат успя да долови, имаше нещо общо с тревогата на Вандийн и Аделиз за това, че Авиенда смятала да си води коня пеш чак до Ебу Дар, вместо да го яхне. Том се опита да размени две думи с Елейн и получи само едно разсеяно потупване по бузата, виж ти, преди да го отпратят да си седне при Джюйлин и Джаем, косматия стар Стражник, който принадлежеше на Вандийн и който, изглежда, прекарваше цялото си време в точене на меча си.
Мат нямаше никакви възражения жените да стоят настрана. Около тях във въздуха се долавяше някакво непонятно за него напрежение. Най-малкото около Нинив и Елейн, а Ловкинята като че ли също бе заразена с него. От време на време те се втренчваха в Айез Седай — другите Айез Седай; той не беше сигурен дали изобщо някога ще свикне да мисли за Нинив и Елейн по този начин — някак прекалено напрегнато, въпреки че Вандийн и Аделиз сякаш изобщо не го забелязваха, както и Авиенда. Каквато и да беше причината за това, Мат изобщо не държеше да го забъркват. Намирисваше му на свада, която напира всеки момент да избухне, и все едно дали щеше да лумне като пожар, или да затлее подмолно, като разумен човек той смяташе да стои настрана от женски свади. С медальон или без медальон, един разумен човек стои по-надалече, особено ако жените са Айез Седай.