Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Почти в същия миг защитеният факс запиука. Сигналът от спътника КН-12 беше препратен до въртящ се в синхрон със земята сателит над Индийския океан, а оттам до Америка. Първият анализ щяха да направят върху неувеличена графика, която все пак се надяваха да е достатъчно добра за бърза проверка. Скот взе първото копие от факса и го сложи под ярката лампа на масата, до обикновената снимка на същото място.
— Кажете ми какво виждате.
— Добре, ето я централната линия… Опа, апаратурата улавя само траверсите. Релсите са прекалено тесни, а?
— Точно така. — Бетси намери разклонението. Бетонните траверси бяха с широчина петнадесет сантиметра и спомагаха за хубава, ясна радарна картина, на която се виждаше нещо като линия от изпъкнали тирета.
— Влиза доста навътре в долината, нали? — Железничарят почти допираше лицето си о листа, докато проследяваше нещо с писалката си. — Завой, пак завой. Какви са тези неща? — поинтересува се той, като посочи с върха й поредица от бели кръгчета.
Скот наложи една линийка върху листа.
— Бетси?
— При това са доста нагъсто. Боже, ама сме хитри! Сигурно им е струвало цяло състояние.
— Красиво изпълнение — прошепна Скот. Железопътното разклонение постоянно свиваше наляво и надясно и на всеки двеста метра имаше по силоз, който не го деляха и три метра от безкрайната редица от траверси. — Някой здравата е обмислил нещата.
— Не разбирам.
— Разположени са нагъсто — поясни госпожа Флеминг. — Тоест, ако се опиташ да удариш района с ракетите, при първия боен заряд ще се разлетят толкова много отломки, че следващият ще бъде елиминиран във въздуха.
— Тоест не можем да използваме ядрени оръжия, за да извадим от строя тези приятелчета… Или поне ще срещнем трудности — допълни Скот. — Обобщете всичко, което ви е известно.
— Това е железопътна линия, от която, материално погледнато, няма никакъв смисъл. Тя не стига доникъде, така че не може да носи пари. Не е сервизен страничен коловоз, прекалено дълга е. Със стандартна ширина е, вероятно защото размерите на товара го изискват.
— И окачват маскировъчни мрежи над нея — довърши анализа Бетси и вече оформяше в ума си доклада на Националното разузнаване, който трябваше да съставят тази вечер. — Крис, мястото е това.
— Преброих обаче само десет. Трябва да открием още толкова.
Това трудно можеше да се възприеме като предимство, ала съкращаването на флота направи голяма част от персонала излишен, така че съвсем не беше трудно да се намерят още тридесет и седем човека. По този начин екипажът на „Тенеси“ набъбна до сто и двадесет моряци, с тридесет и седем по-малко от нормалното за подводница от клас „Охайо“, но тази цифра Дъч Клагет можеше да приеме. В крайна сметка не се нуждаеше от специалисти по балистичните ракети.
„В екипажа ми ще преобладават главните старшини, но и това не е болка за умиране“ — каза си командирът, докато наблюдаваше от върха на рубката как хората му товарят провизиите под ослепителното осветление. Главният двигател работеше е пълна сила. Дори в този момент помощник-командирът провеждаше тренировки. Точно пред рубката, през люка на оръжейния отсек, спускаха зелено торпедо с повишени възможности, модел 48, под зоркия поглед на един офицер. Щяха да разполагат само с шестнадесет такива торпеда, ала той не вярваше, че ще са му нужни толкова много за мисията, която предчувстваше. „Ашвил“ и „Шарлот“. Имаше познати и от двата екипажа и ако във Вашингтон си размърдаха задника, може би щеше да направи нещо заради тях.
Една кола спря на ръба на кея и от нея излезе старшина, носещ метално куфарче. Той се добра до палубата, като заобиколи подхвърлящите си кутии моряци и се мушна през един люк.
— Това е обновеният софтуер за сонарните системи — рече помощникът на Клагет. — Онзи, е който следяха китове.
— Колко време ще отнеме инсталирането?
— Сигурно не повече от няколко минути.
— Искам да съм се махнал оттук преди зазоряване, помощник-капитане.
— Ще успеем. Първата ни спирка в Пърл ли ще е?
Клагет кимна и посочи към другите подводници клас „Охайо“, които също приемаха хора и храна:
— И не искам никой от тези неудачници да ни изпревари.
Чувството не беше приятно, но гледката си заслужаваше. „Джони Реб“ лежеше на редица от дървени трупи и се извисяваше над сухия док като някакво огромно здание. Капитан Санчес бе решил да хвърли един поглед на работата и стоеше до командира на кораба. Докато те гледаха, един мостов кран отстрани останките от двигател номер три. Работници и инженери, всичките носещи МНОГОцветни каски, разчистиха пътя, след което пак се насъбраха около задната част на кърмата, за да оценяват щетите. Приближи се още един кран, за да започне отстраняване на четвърти винт. Трябваше направо да го изтеглят, тъй като вътрешният му край вече беше разкачен от останалата част на пропулсивния комплекс.