Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Е, поне ще имаме Айез Седай и на наша страна — каза Гайбон и подписа поредната заповед.
— Всички са мъртви освен Елейн — отвърна му тя твърдо. Нямаше защо да го крие. Диелин ахна и лицето й пребледня. Една от писарки-те плесна ръка на устата си, един мъж събори мастилницата си. Мастилото се разля по масата на черно петно и закапа по пода. Вместо да го укори, госпожа Анфорд се подпря с ръка на масата на друг писар, за да не падне. — Надявам се това да го компенсирам — продължи Биргит, — но нищо не мога да обещая, освен че днес ще изгубим хора. Може би много хора.
Гайбон се изправи. Лицето му беше замислено, кафявите му като лешници очи не трепваха.
— Значи денят ще е интересен — най-сетне отрони той. — Но ще върнем Щерката-наследница, каквато и да е цената. — Корав мъж беше Чарлз Гайбон. И смел. Често го беше доказвал на крепостните стени. И твърде хубав на външност за вкуса й, разбира се.
Биргит се усети, че крачи напред-назад по мозайката, и спря. Нищо не разбираше от генералство, каквото и да си мислеше Елейн, но знаеше, че ако покаже нервност, това ще зарази и другите. Елейн беше жива. Само това беше важното. Жива — но с всяка минута се отдалечаваше. Лявото крило се отвори и един от плещестите гвардей-ци обяви, че Дуланя Фоут и Керейл Суртвони са дошли. Гайбон се поколеба, погледна я, но след като тя си замълча, нареди да ги пуснат.
Двете бяха много различни, поне на външност, но и двете носеха бастуни. Джуланя беше закръглена и хубава, с бели кичурчета в черната коса, докато Керейл беше ниска и слабичка, с дръпнати зелени очи и огненочервени къдрици. Биргит се зачуди дали това са истинските им имена. Родственичките сменяха имената си толкова лесно, колкото други жени сменят чорапите си. Бяха облечени в прости вълнени дрехи, подходящи за обикалящи по селата амбулантки, каквито и двете били в миналото, и и двете имаха остър поглед и умееха сами да се погрижат за себе си. Можеха да се измъкнат почти от всяко затруднено положение, а простите ножове на коланите им не бяха единствените оръжия, които носеха: можеха да изненадат дори някой силен мъж с онова, което могат да правят с бастуните си. И двете приклекнаха в реверанс. Полите и наметалото на Джуланя бяха мокри и оцапани с кал.
— Елориен, Люан и Абеле започнаха да вдигат лагера си тази сутрин, милейди — каза тя. — Задържах се само колкото да се уверя накъде тръгват — на север, — преди да дойда да донеса.
— Същото е с Емлин, Арател и Пеливар, милейди — добави Керейл. — Идват към Кемлин.
Биргит нямаше нужда да поглежда голямата карта със знаците, Изпъната на масата. Според това колко разкаляни бяха пътищата и колко дъжд беше навалял, най-късно до следобед можеха да стигнат До града.
— Справихте се добре и двете. Идете да си вземете гореща баня. Мислиш ли, че са променили позицията си? — обърна се тя към Диелин, щом двете жени излязоха.
— Не — отвърна й без колебание Диелин, а после въздъхна и поклати глава. — Боя се, че най-вероятно Елориен е убедила другите да я Подкрепят за Лъвския трон. Може и да си мислят да я надвият и да поемат обсадата. Четта им надвишава нейната наполовина и е два пъти повече от нас. — Нямаше нужда да добавя останалото. Дори да местеха мъжете с помощта на Родственичките, щяха да са здраво притиснати срещу толкова много.
— Първо връщаме Елейн, после ще му мислим за тях — каза Биргит. Защо се бавеха проклетите Ветроловки?
Още щом си го помисли, и те нахлуха в стаята зад Чанел — заслепяващо очите многоцветие от коприни. Освен Ренайле, последна в колоната с ленените си дрехи, но с червена блуза все пак, зелени панталони и тъмножълт пояс, с които изглеждаше достатъчно ярка. В сравнение дори с верижката на Лайнин, кръглобузата млада жена само с половин дузина медальончета, полюшващи се на бузата й, почетната верижка на Ренайле изглеждаше почти гола. На лицето на Ренайле се бе изписало изражение на стоическа твърдост.
— Не приемам да бъда заплашвана! — заговори сърдито Чанел и подуши златната си кутийка с благовония. Мургавите й бузи се бяха зачервили. — Гвардейката каза, че ако не се разтичаме, щяла да ни срита по… Все едно какво каза. Беше заплаха и аз няма да…
— Елейн е пленена от Мраколюбки Айез Седай — прекъсна я Бир-гит. — Трябвате ми, за да отворите Портал за мъжете, които ще отидат да я освободят. — Сред останалите Ветроловки се надигна ропот. Чанел им махна рязко с ръка, но само Ренайле замълча. Другите сведоха глави една към друга и зашепнаха, за явно нейно неудоволствие. Ако се съдеше по медальончетата по почетните им верижки, няколко от тях не отстъпваха по ранг на Чанел.