Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Луис, Даш все пак е на служба и не бива да пие. Не е ли по-добре да го поканим да хапнем заедно? — Погледна Даш. — Гладен ли си?
— Всъщност — да.
Отидоха до една кухня на открито, където продаваха горещи банички с месо. Карли купи три, после се преместиха при един фургон за ейл и Луис взе три халби. Застанаха встрани, за да не пречат на минувачите.
— Пошегувах се само отчасти — каза Луис. — Бих могъл да използвам човек с дарби като твоите. Нещата тук започват да се оправят и умните хора скоро ще забогатеят. — Той подметна горещата баница в ръката си. — След като се оженихме с Хелън, Ру ме назначи за уредник на целия бизнес на „Ейвъри и Джейкъби“.
— Сега е „Ейвъри и де Савона“ — каза Карли. — Хелън настоя.
Луис се подсмихна.
— Идеята не беше моя. — Остави баницата на тезгяха, надигна халбата, отпи и добави: — Толкова работа имам, че не знам с кое да почна по-напред. Коларите в Даркмоор възстановяват възможностите ни за превоз до положението отпреди разрушаването на града, но непрекъснато валят поръчки за товари.
— А как са другите дейности на Ру?
Луис сви рамене.
— Аз отговарям за „Ейвъри и де Савона“. Повечето от останалия бизнес се въртеше от компания „Горчиво море“. Ру не ми е разправял много. Имам чувството, че с разрушаването на града повечето й дейност е приключила. Знам, че има някакви имоти в Изтока, но мисля, че е заел доста пари, за да поднови начинанията си там. Доста знам за бизнеса му, но това, което не знам, е повече. — И погледна Карли.
— Ру ми е казал почти всичко за търговията си — каза тя. — Освен някои неща, свързани с Короната, мисля. Кралството има голям дълг към него.
— Несъмнено — каза Даш. — Дядо ми взе няколко доста значителни заема от компания „Горчиво море“. — Огледа площада. — Вярвам, че рано или късно ще му се изплатят, но както виждате, Кралството има да възстановява още много неща тук преди да се уредят дълговете. — Дояде баницата си, допи халбата и каза: — Благодаря за почерпката…
В същия миг някой извика:
— Крадец!
Даш хукна към човека, който викаше, и видя един човек да тича право към него — озърташе се през рамо да види дали го гонят. Даш го удари силно и мъжът рухна на земята.
Даш клекна, опря меча си в гърлото му и каза:
— Бързаме ли?
Мъжът се размърда, но щом усети допира на острието на шията си, се отпусна и отвърна с гримаса:
— Вече не.
Появиха се двама от хората на Даш и той им нареди:
— Отведете го в двореца.
Стана, а двамата извлякоха крадеца от пазара и го поведоха. Даш се върна при Луис и Карли и каза:
— Ще ви използвам фургона за малко. — Отиде при фургона на „Ейвъри и де Савона“, качи се на капрата и извика: — Аз съм Дашел Джеймисън! Аз съм шерифът на Крондор! Мъжете, които виждате с червени ленти като моята, са моите полицаи. Предайте на всички, че редът в Крондор се връща!
Няколко търговци му отвърнаха с рехави възгласи, но повечето хора по площада като че ли останаха безразлични или го изгледаха с открито презрение. Даш се върна при Карли и Луис и каза:
— Е, мисля, че мина доста добре, какво ще кажете?
Карли се засмя, а Луис отвърна:
— Много от хората тук биха предпочели редът изобщо да не се връща.
— А аз пък мисля, че току-що зърнах един от тях — отвърна му Даш. — Извинете ме. — И се втурна през тълпата след някакъв младеж — беше го видял да краде дребен накит от един разсеян продавач.
Карли и Луис погледаха след него, докато не се скри сред навалицата, после Карли каза:
— Винаги съм го харесвала този младеж.
Луис кимна.
— У него има много от дядо му. Очарователен мошеник.
— Не го наричай така. Има твърде силно чувство за дълг, за да е мошеник.
— Съгласен съм — каза Луис. — Права си, разбира се.
Карли се засмя.
— Хелън добре те е научила, нали?
— Не беше трудно — отвърна й Луис със смях. — Никога не бих я направил нещастна.
— Не би и могъл — каза Карли. — Е, на пристанището ни чака още стока. Да идем да я вземем.
Луис се качи на фургона, а Карли сложи ръка отзад на кръста си и се протегна уморено.
— Няма да мога дълго да издържа на това. Дано Ру си свърши работата на север и се върне по-скоро.
Луис кимна, подаде й ръка да се качи, плесна юздите и подкара конете към залива.
Лорд Вазарий погледна наляво и каза:
— За подигравки ли си дошъл, Ейвъри?
— Ни най-малко, милорд Вазарий. Излязох да се порадвам на нощния въздух, както и вие.
Плененият квегански благородник изгледа бившия си партньор и настоящ враг.
— Вашият капитан прояви едва ли не милост, като ми позволи известна свобода извън каютата.
— Както се полага на ранга ви. Ако позициите ни бяха обратни, подозирам, че сега щях да съм в трюма на някоя квеганска галера й да натискам греблото.