Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Един от мъжете се обади:
— Много успокоително.
Другите се засмяха.
— Лично ще заведа първите от вас на пазара. Нощната смяна да ляга. Вие ще патрулирате из целия град и ако видите някого извън пазара след стъмване, довеждате го тук на разпит. Попита ли ви някой, казвате, че сте законът на принца. Нека да се разчуе, че редът в Крондор се връща. Да тръгваме.
Двадесетимата от дневната смяна станаха и последваха Даш. Той прекоси двора до наскоро възстановения подвижен мост над все още сухия ров — водопроводната система все още се ремонтираше. След като минаха по моста, Даш каза:
— Ако никой не ви предизвика и не ви принуди да го домъкнете в затвора, искам да продължите да обикаляте. Искам ви по всяко достъпно място. Искам гражданите да виждат много и много пъти тези червени ленти… нека да мислят, че сте стотици. Ако някой ви попита, не знаете колко са стражите — просто са много.
Тръгнаха към пазарния площад и Даш започна да ги разделя по двойки и да ги разпраща по различни маршрути. И неведнъж изруга наум Патрик.
Когато стигна пазарния площад на Крондор, с него бяха останали само четирима. Скоро след като била построена първоначалната цитадела на замъка и първият принц на Крондор обявил този град за столица на Западните владения на Островното кралство, търговците и местните рибари и фермери започнали редовно да се събират на този площад, за да търгуват. С годините градът се бе разраснал, но старият пазарен площад бе устоял и беше първото място, където съживяващият се град бе намерил своя финансов дух. Сега той гъмжеше от мъже и жени от всякакъв ранг и съсловие: търговци, благородници, рибари, селяци, продавачи по сергии, курви, просяци, крадци и скитници.
Няколко души хвърлиха боязливи погледи към петимата, защото макар все още да се мяркаха тук и там мечоносци, повечето войници бяха напуснали града с Дуко на юг или с армиите на Запада на север. Останала беше само Кралската гвардия на принца, а тя си стоеше в палата.
Даш зърна едно познато лице — Луис де Савона разтоварваше един фургон. Помагаше му една жена, която, за изненада на Даш, се оказа жената на Ру Ейвъри, Карли. Даш се обърна към хората си и каза:
— Почнете да обикаляте из тълпата. Но освен ако не видите, че става убийство, само гледайте.
Мъжете се пръснаха, а Даш отиде при Луис и Карли. Един продавач следеше внимателно как Луис подава от фургона сандъци на чирака му.
— Госпожо Ейвъри! Луис! Как сте? — извика Даш.
Луис го погледна и се усмихна.
— Даш! Радвам се, че те виждам.
— Кога пристигнахте в Крондор?
— Рано сутринта — отвърна Луис.
Здрависаха се и Карли каза:
— Много съжалявам за баща ти. Още помня деня, в който се запознах с него, в къщата ни. — Тя погледна натам, където някога се намираше градската им къща, от другата страна на улицата с кафенето на Барет, сега превърната в обгорени руини. — Той беше много мил с Ру и мен.
— Благодаря — каза Даш. — Много е трудно, но… е, и вие сте изгубили баща си, така че знаете какво е.
Тя кимна.
Луис посочи лентата на ръката му.
— Какво е това?
— Аз съм новият шериф на Крондор и ми е възложено да поддържам реда в града.
Луис се усмихна.
— Щеше да си много по-добре, ако се беше върнал на работа при Ру. Щеше да загубиш знатната си служба, но щеше да натрупаш много повече пари с много по-малко работа.
Даш се засмя.
— Може би си прав, но хората не стигат, а принц Патрик има нужда от всички нас да си поемем отговорността. — Погледна към фургона. — Това стоки от Даркмоор ли са?
— Не — каза Луис. — Стоките от Даркмоор го разтоварихме още като пристигнахме рано сутринта. Тия са от Далечния бряг. Корабите все още не могат да влязат в залива, но хвърлят котва край Рибарското градче и прекарваме стоката до брега с лодки.
— Как е брат ти? — попита Карли.
— Добре е. Отиде да свърши една работа за Патрик. Вече трябва да е минал половината път до порт Викор.
Луис приключи с разтоварването и каза:
— Само минутка и ще черпя по един ейл.
— На драго сърце, Луис.
Карли преброи парите, които й даде търговецът, и каза: