Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Това си беше чист ужас. Беше пълна развала на света, отнемане на всичко красиво от него, за да остане само празна черупка. Хубава черупка, но черупка.
Предпочиташе да живее хиляда години в изтезание и да съхрани в себе си онова, което го правеше способен да прави добро, отколкото да преживее и миг в този свят без Светлина.
Обърна се с гняв срещу мрака, който поглъщаше отсрещната стена и се разрастваше.
- Грешиш, Шай’тан! - изрева той на небитието. - Искаш да ме отчаеш? Искаш да съкрушиш волята ми? Няма да стане, заклевам се. Това ме прави още по-уверен в боя!
Глух тътен отекна в непрогледния мрак. Ранд изрева, натисна с волята си и разби мрачния свят на лъжи и на хора, готови да убиват без съпричастие. Той се разпръсна на нишки и Ранд отново се озова извън времето, а Шарката се заогъва около него.
- Показваш ми истинското си сърце? - извика Ранд на небитието, щом сграбчи нишките. - Аз ще ти покажа своето, Шай’тан. Има противоположен на този свят без Светлина, който би сътворил. Свят без Сянка!
Мат закрачи бързо, за да се успокои. Тюон като че ли наистина му беше ядосана! Светлина. _Щеше_ да се върне при него, когато му потрябваше, нали?
- Мат? - каза забързаната до него Мин.
- Иди с нея. Дръж ми я под око, Мин.
- Но…
- Тя няма нужда от много пазене. Силна е. Кръв и пепел, много е силна. Трябва да се държи под око обаче. Притеснява ме, Мин. Все едно, трябва да спечеля тази проклета война. Не мога да го направя и да ида с нея. Тъй че ще идеш с нея и ще я държиш под око, нали? Моля те.
Мин забави крачка, а после най-неочаквано го прегърна.
- Късмет, Матрим Каутон.
- Късмет, Мин Фаршоу.
Мат я пусна и нарами ашандарея. Сеанчанците вече оставяха хълма Дашар и се изтегляха към Еринин, преди да напуснат съвсем Полето на Мерилор. Демандред нямаше да им попречи. Щеше да е глупак, ако се опиташе да ги спре. Кръв и кървава пепел, в какво се въвличаше Мат? Току-що бе отпратил от бойното поле една четвърт от войските си.
„Ще се върнат”, каза си той. Стига този блъф да подействаше. Стига заровете да паднеха така, както му трябваше.
Само че тази битка не беше игра на зарове. Твърде много хитрина имаше, за да е това. Беше игра на карти по-скоро. Мат обикновено печелеше на карти. Обикновено.
Вдясно от него група мъже в тъмна сеанчанска броня напредваха към бойното поле.
- Ей, Карийд! - изрева той.
Едрият мъж го изгледа мрачно и изведнъж Мат разбра какво изпитва нажеженото парче метал, когато Перин го изгледа с чука в ръцете. Карийд закрачи към него и макар явно да се мъчеше да запази лицето си спокойно, Мат усети буреносния гръм, излъчван от него.
- Благодаря - каза вдървено Карийд, - че помогна да се опази императрицата, дано да живее вечно.
- Смяташ, че трябваше да я задържа на по-безопасно място - каза Мат. - Не на командния пост.
- Нямам право да се съмнявам в някого от Кръвта, велики - отвърна Карийд.
- Ти не се съмняваш в мен. Искаш да забиеш в мен нещо остро. Различно е.
Карийд въздъхна дълбоко.
- Извинете, велики - рече и се обърна да си тръгне. - Трябва да заведа хората си и да умрем.
- Не мисля - каза Мат. - Идвате с мен.
Карийд се обърна.
- Императрицата, дано да живее вечно, заповяда…
- Да сте на първата линия. - Мат заслони очи и огледа гъмжащото от тролоци русло на пресъхналата река. - Страхотно. Къде по дяволите мислиш, че отивам?
- Ще влезете в бой?
- Не, мисля по-скоро да се поразходя. - Мат поклати глава. - Трябва да добия представа какво точно прави Демандред… Отивам там, Карийд, и ако застанеш с хората си между мен и тролоците, ще ми е приятно. Идваш ли?
Карийд не отвърна, но спря.
- Виж, какъв избор имате? - попита Мат. - Отивате там и загивате без никаква цел? Или се опитвате да ме опазите жив за императрицата ви? _Почти_ съм сигурен, че ме обича. Може би. Трудно е да я разбере човек тая Тюон.
- Няма да я наричате с това име - каза Карийд. - И това „тая” е още по-обидно.
- Ще я наричам както си искам.
- Не и ако дойдем с вас - заяви Карийд. - Ако ще тръгна с вас, Принце на Гарваните, няма да търпя хората ми да слушат такива думи от вашата уста. Лоша поличба ще е.
- Е, лоши поличби не ни трябват. Добре, Карийд. Хайде да се набутаме в тия лайна и да видим какво можем да направим. В името на Фортюона.
Трам вдигна меча си като в началото на дуел, но не намери доблестен враг наоколо. Само ръмжащи, виещи, освирепели тролоци в тази битка край руините.