Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Току зад нея Усукания ахна.
— Това определено беше ненужно.
Хайде…
— Тази не е ваша грижа — заяви Мрак на стражите и изчака лакеят му да извърши странното действие с изваждането на скъпоценните камъни. Защо се тревожеха за това?
Нещо вътре в Крадла се раздвижи. Като малките вихърчета във вятъра при идването на бурята.
Мрак рязко се обърна към нея.
— Нещо…
Страхотността се завърна.
Крадла стана Плъзгава — цялата без краката и дланите на ръцете. Измъкна ръка — тя се изплъзна от пръстите на лакея — изрита се напред, падна на колене и се плъзна под ръката на Мрак, когато той се протегна да я хване.
Усукания нададе вик и се понесе покрай нея по пода, а тя запляска по него, сякаш плуваше, и се придвижваше напред с всяко замахване на ръцете. Мина по пода на дворцовия коридор — коленете ѝ се плъзгаха по него, все едно беше намазан с нещо.
Стойката не бе особено изящна. Достойнството бе за богатите, които имаха време да си измислят игрички и да ги играят.
Понесе се наистина бързо — тъй бързо, че беше трудно да се овладее при освобождаването на страхотността и опита да скочи на крака. Вместо това се удари в стената в края на коридора и ръцете и краката ѝ се оплетоха.
Изправи се с усмивка. Сега стана много по-добре от последните ѝ няколко опита. Първият беше извънредно зле. Беше толкова Плъзгава, че дори не успя да се задържи на колене.
— Крадла! — обади се Усукания. — Зад теб.
Тя хвърли поглед по продължение на коридора. Можеше да се закълне, че той свети слабо, а и несъмнено тичаше твърде бързо.
Мрак също беше страхотен.
— Това не е честно! — извика Крадла, изправи се и се втурна по страничния коридор, откъдето дойдоха при промъкването с Недодялко. Тялото ѝ отново започваше да се чувства уморено. Една кифличка нямаше да го отведе далече.
Затича по разкошния коридор, накара една прислужница да отскокне назад и да изпищи, сякаш е видяла плъх. Крадла свърна зад някакъв ъгъл, полетя към хубавите миризми и нахлу в кухните.
Завтече се през множеството хора вътре. Миг по-късно вратата зад нея се отвори с трясък. Мрак.
Без да обръща внимание на смаяните готвачи, Крадла скочи на дългия тезгях, Плъзна крак и се понесе косо върху него, като изригваше паниците и тиганите и те дрънчаха. Слезе от другия край на тезгяха, докато Мрак си проправяше път покрай скупчените готвачи с високо издигнат Меч.
Той не ругаеше от гняв. А човек би трябвало да ругае. Понапсуваш някого и се почувстваш като хората.
Разбира се, Мрак не беше истински човек. Крадла не вярваше в много работи, но в това беше сигурна.
Грабна наденичка от някакъв димящ поднос и се понесе по коридорите за прислугата. Дъвчеше и тичаше, а по стената покрай нея прорастваше Усукания и оставяше черта от тъмнозелени ластари.
— Къде отиваме? — попита той.
— Омитаме се.
Вратата към коридора за прислугата изтрещя зад нея. Крадла сви зад ъгъла и стресна някакъв старши коняр. Стана страхотна, хвърли се настрана и лесно се промъкна покрай него в тесния ходник.
— Какво стана с мен? — запита Усукания. — Извършвам кражби посред нощ, преследван от омерзителни създания. А бях градинар. Отличен градинар! Потайните и духчетата на честта идваха да се любуват на кристалите, които отглеждах от умовете на вашия свят. А сега това. В какво се превърнах?
— В мрънкало — изпуфтя Крадла.
— Глупости.
— Значи винаги си бил такова, а?
Тя хвърли поглед през рамо. Мрак небрежно събори коняря и почти не забави ход, докато прекрачваше през него.
Крадла стигна врата, удари я с рамо и отново се озова в разкошните коридори.
Трябваше ѝ изход. Прозорец. Бягството всъщност отново я отведе близо до покоите на Главния. Тя си избра направление напосоки и се затича, но един от лакеите на Мрак изникна иззад ъгъла там. Той също носеше Меч. Ама че късмет.
Крадла свърна обратно и подмина Мрак — той пък излизаше от ходниците за прислугата. Тя едва се измъкна от замахването на Меча му — сниши се, стана Плъзгава и се спусна по пода. Този път се изправи на крака без да се препъва. Поне това беше нещо.
— Кои са тези хора? — попита Усукания зад нея.
Крадла изръмжа.
— Защо ги занимаваш толкова? Има нещо в оръжията им…
— Мечове — обясни тя. — Струват колкото цяло кралство. Създадени за убиване на Пустоносни.
А те притежаваха два от тях. Шантава работа.