Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Чакайте, мисис Браун! — извика изплашеният Точилар. — Какво правите! Не се гневете! Не я оставяйте да си иде, моля ви! Не исках да я обидя! Отначало казах „как сте“, нали! Но вие не ми отговорихте! Как сте? Освен това — жално продължи Роб, — гледайте! Как може едно момче да стои и да разговаря на улицата, когато конят на господаря му иска да бъде заведен и почистен, а господарят му е такъв, че забелязва всяка дреболия!
Старицата даде вид, че отчасти се е умилостивила, но продължаваше все така да клати глава, да прави гримаси и да мърмори.
— Елате с мен до конюшнята да изпиете каквото желаете, мисис Браун — рече Роб, — вместо да продължаваме да стоим тук, от което нито вие, нито който и да е друг има някаква полза. Бъдете така добра, елате и вие с нея — добави Роб. — Ако не беше конят, сигурен съм, че много щях да се зарадвам да я видя.
След това свое извинение Роб, който бе въплъщение на мрачното отчаяние, се извърна и поведе повереното му животно по една странична улица. Старицата направи гримаса към дъщеря си и го последва по петите. Дъщеря й също тръгна след тях.
Като свърна към един пуст малък площад или двор, където се издигаше висока църковна кула и се виждаха склад за опаковки и склад за бутилки, Роб Точиларя предаде белоногия кон на коняря от странната конюшня на ъгъла, покани мисис Браун и дъщеря й да седнат на каменната пейка пред вратата на конюшнята и бързо се завърна от близката пивница с метално канче и чаша в ръка.
— За здравето на господаря ти… мистър Каркър, момче! — бавно изрече наздравицата си старицата, преди да отпие. — Да го благославя бог!
— Ами че аз не съм ви казал кой е той! — отвърна Роб с ококорени очи.
— Познаваме го по лице — рече мисис Браун и така внимателно го погледна, че за миг устата й спря да се движи и главата й да се тресе. — Видяхме го тази сутрин, преди да слезе от коня, когато ти чакаше да отведеш коня.
— Така ли? — обади се Роб с такъв тон, сякаш му се щеше да е чакал на друго място. — Какво става с нея? Няма ли да пие?
Запитването се отнасяше до Алис, която, загърната с наметката си, стоеше малко встрани, без изобщо да посяга към пълната чаша, която момчето й предлагаше.
Старицата поклати глава.
— Не й обръщай внимание! — рече тя. — Само да знаеш колко странна е тя, Роб. А мистър Каркър…
— Тихо! — рече Роб и предпазливо погледна към склада за опаковки и склада за бутилки, сякаш мистър Каркър можеше да наднича оттам. — Не така високо!
— Него го няма там! — възкликна мисис Браун.
— Не съм убеден в това — промълви Роб и погледът му се плъзна по църковната кула, сякаш мистър Каркър, притежаващ свръхестествена способност да чува, можеше да подслушва оттам.
— Добър господар ли е той? — осведоми се мисис Браун.
Роб кимна с глава и добави тихо:
— Всичко вижда.
— Живее извън града, нали, миличък? — запита старицата.
— Когато си е у дома — отвърна Роб, — но в момента не живеем у дома.
— А къде? — попита старицата.
— На квартира, близо до дома на мистър Домби — рече Роб.
Младата жена внезапно му хвърли такъв изпитателен поглед, че Роб напълно се слиса и отново й предложи чашата, без обаче какъвто и да е резултат като преди.
— Мистър Домби… ние двамата с вас понякога си говорехме за него, нали си спомняте — обърна се Роб към мисис Браун. — Вие ме карахте да ви говоря за него.
Старицата кимна с глава.
— Е, мистър Домби, той падна от коня си — с неохота продължи Роб — и господарят ми трябва да ходи у дома му по-често от друг път, за да седи там при него, при мисис Домби или някой от останалите, и затова се преместихме в града.
— Те добри приятели ли са, миличък? — запита старицата.
— Кои?
— Той и тя?
— Какво, мистър и мисис Домби ли? — рече Роб. — Откъде мога да знам?
— Не те, а… господарят ти и мисис Домби, пиленцето ми — ласкаво рече старицата.
— Не знам — отвърна Роб и отново се огледа. — Предполагам, че са добри приятели. Колко сте любопитна, мисис Браун! Колкото по-малко приказки, толкова по-добре.
— Ами че нищо лошо няма в това — възкликна старицата, като се изсмя и плесна с ръце. — Веселият Роб се е опитомил, откакто му потръгна. Нищо лошо няма в това!