Гаснещ зрак [bg]

Лицето на Сандалат сияеше в отразените пламъци. Странна усмивка пробяга по устните ѝ.

— Майка щеше да разбере. Правим ги такива, каквито имаме нужда да са.

— Говорите за думи, поднесени в бъдещи години, милейди.

— Говоря за волята си, сър. Говоря за нуждата като сила, което вие явно не схващате.

— Нуждата… като сила. — Прок се намръщи към пламъците. — Наистина, думите ви ме озадачават. Самото понятие за нужда намеква за слабост, милейди. Къде в нея намирате сила?

— Майка ми ми го отне. Изпрати го в Карканас. Това беше грешно. Грешно беше също така да прати мен в дома Дракони, да ме направи отново заложница.

— В такъв случай бих оспорил стойността на съвета ѝ по въпроси за родителството.

— Ще намеря Орфантал. И ще го направя така, както искам. Никой не може да ме спре. Дори и Корлат.

Разговорът измъчваше душата на Вренек, макар той да не можеше да намери никаква причина за това, което изпитваше. Нещо гореше жарко в лейди Сандалат, но той не беше сигурен дали е любов или нежност. Не беше сигурен дали изобщо е добро нещо.

— Детето расте прекалено бързо — каза Прок. — По неестествен начин. Магия захранва Корлат, крайно тревожно заключение. Тя само първата такава рожба ли е?

— Един демон ѝ даде детето — каза Сорка. — Поставяте начало на неприятна тенденция.

— Милейди — настоя Прок, — животът сам по себе си е бреме. Вашата дъщеря има своите нужди. Братът, който бихте искали тя да защитава, няма да го приеме така. Всъщност вероятно тъкмо той ще защитава Корлат.

— Няма. Той е, който е важен. Когото аз избрах.

— Дадено ли е било на Корлат позволение да избере вас, милейди? Или начина на зачеването? Семето на баща ѝ? Колко тежести трябва да бъде накарана тя да понесе?

— Само една. Тя ще е бранителката на сина ми.

Вренек помисли за каляската, когато държеше бебето и гледаше съвършеното му личице и блестящите му очи. Не бе видял никакви тежести там. „Не, те са онова, което носим всички ние, ако ще заселим нейния свят. Страхът на майка ми от гората, страхът ѝ, че е сама, страхът ѝ, че аз ще умра някъде, без тя изобщо да разбере. Дори страхът ѝ от Джиния и че аз ще се оженя за нея и ще си отидем. Ние носим тези неща. Тези страхове.

И както Сандалат каза, тези страхове са нужди, и заедно имат сила.

Но аз се отвърнах. Направих каквото трябваше да направя. Поех различно бреме. Бремето на разочароването на хора. Нуждите могат да дърпат, но могат и да тласкат.

Ще намеря Орфантал. Ще обясня някои неща. Ще го накарам да обещае да се отвърне от майка си. Далече от нея и право към Корлат. Бъди брат, ще му кажа. По-големият брат. Хвани ръката ѝ и не позволявай на майка ви да ви раздели.