Гаснещ зрак [bg]

— Милорд. Търсех ви.

Намръщен, Аномандър погледна може би Айвис, а може би другия мъж — Грип не можеше да е сигурен кого точно, — а след това излезе от светлия кръг.

— Ела с мен, приятелю.

Отдалечиха се от огъня, а Пелк пристъпи напред, за да поздрави капитан Айвис.

— Усещам, че топлината по мен вече угасва — каза Аномандър. — Тъй че на юг, по пътя. Отвъд тази цивилизована черупка може би ще намерим познатите звезди над нас. Достатъчно, за да ми спомнят отдавна отминали нощи.

— Милорд, простете ми…

— Да — прекъсна го рязко Аномандър, — опрощението се бута напред, настоява за милост, както винаги. Не си със съпругата си. Не си се отдръпнал в онова убежище на любов, така добре оградено с високи стени и пазещо от всички несгоди.

— Добре се бяхме оттеглили, милорд, подсигурени за зимата и спокойни. Но изолацията ни не се оказа пълна. Пратеници от лорд Урусандер. Собственият ви капитан Келарас. И, милорд, още един.

— И кой от тези те прати при мен, тъй нехаен за минали дарове?

— Келарас, милорд, в отчаянието си, дойде с вест от Карканас. Капитан Шаренас Анкаду също, с предупреждения за предстоящия поход на Легиона. А другият… — Грип се поколеба. — Милорд, Андарист дойде при нас, да потърси самотата на затънтеното ни имение.

Аномандър не каза нищо.

Вървяха по замръзналата лапавица на пътя. Светлините от лагерните огньове вече бяха далече зад тях.

След малко Грип заговори отново:

— Вашият брат, Силхас, изпрати Празек и Датенар до легиона Хуст, в помощ на Галар Барас, макар да съм сигурен, че командир Торас Редоун накрая ще отстъпи и ще поеме командването навреме за похода на Легиона към Карканас. Тъй или иначе, можем да предположим, че вече са започнали този поход. Вашите Домашни мечове ви чакат в Цитаделата.

Аномандър вдигна ръка да го прекъсне.

— Достатъчно добре съм осведомен за проблемите, засягащи Карканас.

— За Празек и Датенар лорд Силхас има ли благословията ви, милорд.

— Брат ми решава сам. В мое отсъствие той е свободен да преценява какво е необходимо да се направи.

— А Андарист? Милорд, знаехте ли, че той ни е намерил?

— Не конкретно, Грип, но пък кой го взе в прегръдката си в най-мрачния му момент? Хиш Тула… ах, Грип Галас, какво си направил, защо я остави?

— Вие сте нужен, милорд. Освен ако не сте решили да позволите Урусандер да завземе Карканас без съпротива.

— Оръжието ми е отказано, Грип. От самата Майка Тъма.

— Милорд? Значи ще се предадете?

Стъпките на Аномандър се забавиха и той вдигна глава и огледа звездната шир.

— Капитан Айвис ме моли да поема командването на неговите Домашни мечове. Неговият лорд е по-зле и от призрак, но сянката му, изглежда, терзае всеки от нас. Триумфът на Урусандер ще доведе до свалянето на Драконъс, може би дори ще бъде пратен в изгнание. Най-малкото — самоналожено изгнание.

— Искате да върнете Айвис на господаря му ли, милорд? И крепостта Дракони да бъде напълно изоставена?

— Драконъс е приятел — отвърна Аномандър.