Гаснещ зрак [bg]

— И кой ти възложи тази задача, капитане?

Шаренас изгледа мрачното лице на Пелк, озадачена от въпроса ѝ.

— Урусандер.

— По негова заповед?

— Поради пълната му безполезност.

— А тези?

— Отрицатели, Пелк. Това поне трябва да е очевидно. — Усмихна се, по-точно се озъби на Грип Галас. — Скъпоценните войници на Легиона, толкова чудесно обучени и наточени от Старши по оръжията Пелк тук, избити като животни.

— Имаме храна, капитане — каза Грип Галас.

— И аз имам.

— Тогава изборът е твой — каза той. — Пируваш тук или се връщаш към цивилизацията.

Смехът ѝ изби в кикот и тя разпери ръце да обхване бойното поле.

— Да! Тази цивилизация! Съблечете ме, изкъпете ме, облечете ме и се погрижете за токите на колана и каишките на бронята ми, и какво, мога да тръгна в крак с вас. Не сирак повече, така ли, Пелк?

— По-добре онова, отколкото това, капитане. Или вече ти е харесало тайсткото?

— А на вас? О, знам, моето престъпление тук е липсата на изтънченост. Не, вземете си издутите си кореми и ме оставете на мира, и двамата. Не ме интересува що за мисия ви е домъкнала в тази гора, а и Отрицателите няма да си правят труда да питат. Изчакайте поздрава на стрелите им, но си спестете стъписаните погледи за тях, не за мен.

Наведе се и отряза голямо парче замръзнало месо от бедрото на една жена.

От дърветата гарваните заграчиха гневно.

Грип Галас махна с ръка и поведе Пелк наляво, на запад. Пътят в онази посока не беше далеко. Може би смятаха, че е по-безопасно по него.

„Е, моя любов, ще им призная това: не е по-безопасно, но определено е по-цивилизовано в преминаването. Напред-назад по ужасно важни дела. Достатъчно важност, за да отклони полета на една стрела? Ще видим, предполагам. Скъпи мой, достигнала съм такова благородно състояние, че дори достойнството е с вкус на сурово месо.“

Доволна от храната, която държеше в лявата си ръка, тръгна в другата посока.