Гаснещ зрак [bg]

— Майка Тъма няма да иска да види любовника си откъснат от прегръдката ѝ, милорд.

— Не бих го и помислил, Грип Галас.

— Тогава ще се опълчим ли на Урусандер?

— Грип Галас, къде е съпругата ти?

— В западната си крепост, милорд, където събира благородниците. Кълне се, че те ще застанат с вас. И с легиона Хуст…

— Не вярвай много на Хуст — каза Аномандър. — Каторжниците нямат причина за лоялност. Да бях сред тях, щях да съм готов с проклятие за мига на нуждата ни и за всеки вой на моя меч щях да покажа упорство, докато самото желязо се пръсне. Не, стари приятелю, ако те ще имат своя миг, сплотени в целостта си, той ще гори с такъв отказ, че ще разкъса душите ни.

— Тогава, милорд, очаква ни гибелна битка.

Стояха смълчани. Звездите гледаха немигащи отгоре.

— Крепостта Дракони е една изгоряла развалина — каза Аномандър. — Унищожена от магия, по моя подкана. Грип, тази новооткрита магия докоснала ли те е?

— Не, милорд, и съм благодарен за това.

— Боя се, че трябва някой ден да я потърся и да си я присвоя. Пореден щит, поредна броня.

— Но още не.

Аномандър сви рамене.

— Нито склонност, нито наклонност ме намират, уви.

— Човек би помислил, милорд, че като благослов, подобаващ за Първия син на Тъмата, малко магическа сила би била задължителна.

— Когато титлата се оказва по-малко дар, отколкото проклятие, напълно съм облекчен, че нищо не я съпътства.

— Как ще ѝ се противопоставим? На бойното поле, когато Хун Раал развихри магическите си изкуства?

Аномандър го погледна.

— Придружава ме азатанай. С една-единствена цел, обвързан с клетва. Все още не е възнаградил нито мен, нито търпението ми.

Подозрение прониза Грип Галас и той се намръщи.

— Какво сполетя крепостта Дракони?

Аномандър си пое дъх, все едно да отговори, но погледът му отново се върна към звездите и той въздъхна, дълго и уморено.

— Значи вече наистина ще се наложи да помоля Висшия зидар да поеме поредното бреме на плещите си. Той всъщност ме предупреди: магията му никак не е деликатна, бъде ли развихрена в пълна ярост.

— Само по тази причина, милорд, се радвам, че не знам нищо за тези неща.

— Сдържаност смекчава азатаная, и с основание, както казваш. Но го придумах и видях силата му пробудена. — Помълча, после продължи: — Ако такова нещо е достъпно за Хун Раал, боя се, че при срещата на двете ни армии ще паднем покосени като жито от сърп.

— И все пак азатанаят е избрал да застане на вашата страна, милорд. Обвързан с клетва, казахте.

— Предлага ми край на тази гражданска война.

— С благоразумни думи ли, милорд, или с преднамерено унищожение?

— Мисля, че още не е решил.

Нощният мраз вече бе стигнал до костите на Грип. Той потръпна и придърпа наметалото около раменете си.

— Дръжте го в обхвата на меча си тогава.

— Грип Галас, ти няма да участваш в тази битка.

— Милорд…

— Трябва ли да ти заповядам отново?