Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Аз бих използвала повече — отговори Бетси Флеминг. — Възможно е обаче тук само да прибират мотрисите. Това е най-логичното място за целта.
— Тук или при монтажния завод — кимна в съгласие Скот.
Сега чакаха най-вече невизуални данни. Единственият качен в орбита сателит КН-12 се приближаваше към Япония и вече беше програмиран да проучи малка част от една определена долина. Визуалната информация им даде много полезен знак. Още петдесет метра от железопътното разклонение изчезнаха за времето между две поредни преминавания на спътника КН-11. На снимките се виждаха стълбовете, обикновено използвани за прокарване отгоре пи жици с електричество, необходими за електрическите влакове, само че нямаше никакви жици. Вероятно ги бяха вдигнали, за да може разклонението да изглежда нормално за пътуващите от дома си към работата с влака-стрела: просто поредният успешен опит за скриване на нещо чрез поставянето му на видно място.
— Хм, само ако бяха оставили нещата, както са си… — подхвърли човекът от Националната ЖП компания, докато отново разглеждаше спътниковите снимки.
— Така е — съгласи се Бетси и погледна часовника. Ала не бяха ги оставили. Някой закачваше маскировъчна мрежа на стълбовете, веднага след първия завой към долината. Пътниците от влака нямаше да забележат и ако моментът беше подбран малко по-добре, те тримата също нямаше да разберат. — Ако вие ръководехте операцията, какво бихте направили по-нататък?
— За да ги скрия от вас ли? Лесна работа — отсече железничарят. — Бих паркирал там ремонтни мотриси. Тогава всичко би изглеждало адски нормално, а те разполагат с достатъчно място. Трябваше да го сторят по-рано. Хората непрекъснато ли правят такива грешки?
— Не се случва за първи път — рече Скот.
— А сега какво чакате? — попита ги той.
— Ще видите.
Изстрелян в орбита преди осем години от космическата совалка „Атлантис“, построеният от TRW спътник КН-12 всъщност просъществува далеч повече от отредения му живот, но както много от продуктите на тази компания (момчетата от ВВС я наричаха „вълшебната TRW“), той продължаваше да тиктака. Радарно-разузнавателният сателит обаче бе изразходвал изцяло горивото за маневри и следователно човек трябваше да чака, докато той минеше над определено място, и да се надява, че тази височина е подходяща за онова, което иска.
Той представляваше голямо, цилиндрично летателно тяло, дълго над девет метра, което имаше огромни „крила“ със слънчеви сензори за захранване на бордовия радар. Поглъщащите слънчева енергия клетки бяха отслабнали през годините в силно радиационната атмосфера и позволяваха само няколко минути пълноценна работа за обиколка. Наземните диспечери им се стори, че бяха чакали твърде дълго тази възможност. Движеше се в орбита от северозапад към югоизток, на шест градуса встрани от обекта и достатъчно близо, за да се вижда долината непосредствено. Те знаеха вече много. Геоложката история на района бе ясна. Реката, преградена сега от язовир с водноелектрическа централа, беше прорязала дълбоко клисурата. В този участък имаше по-скоро каньон, отколкото долина, а стръмните склонове бяха решаващият фактор за скриването на ракетите тук. Те можеха да бъдат изстреляни вертикално, ала планините на изток и на запад щяха да предотвратят унищожаването им от чужди ракети. Нямаше значение чии са. Формата и разположението на долината биха постигнали един и същ резултат както при руски, така и при американски бойни глави. Последният гениален щрих бе, че долината лежеше върху твърда скала. Всеки силоз имаше естествена броня. Поради всички тези причини Скот и Флеминг до голяма степен рискуваха професионалната си репутация чрез инструкциите, които дадоха на КН-12.
— Трябва да стане всеки момент, Бетси — обади се Скот, като погледна към стенния часовник.
— Какво точно очаквате да видите?
— Ако са там, ще го разберем. Следите ли космическите технологии? — попита Флеминг.
— Говорите с истински фен на „Стар трек“.
— През осемдесетте години НАСА изведе в орбита екип от специалисти и първото, което те заснеха, беше част от делтата на Нил. По-точно подпочвени води в порестите скали там, които се вливат в Средиземно море. Ние направихме картата.
— Да, същият екип засне напоителните канали в Мексико, били са на маите, струва ми се. Какво се опитвате да ми кажете? — поинтересува се служителят на Американската национална ЖП компания.
— Това бе наша работа, не на НАСА. Показвахме на руснаците, че не биха могли да скрият от нас силозите си. И те схванаха намека — обясни му госпожа Флеминг.