Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Хадора, бегом да кажеш на Ветроловките да се явят при мен в Залата с картите веднага! — извика тя, без да спре. — Всички! Санетр, ти — на капитан Гайбон! И да ми оседлаят друг кон!
Стрела беше приключила за днес. Биргит вече беше подминала колоните, но не спря да погледне дали жените са се подчинили. Трябваше да са.
Профуча през коридорите и нагоре по витите мраморни стъпала, изгуби се и засипа проклятия, мъчеше се да намери посоката. Слуги и слугини в ливреи зяпваха и отскачаха от пътя й. Най-сетне се добра до вратите с резбованите лъвове на Залата с картите и спря само колкото да каже на двамата плещести гвардейци на стража да пуснат Ветроловките веднага щом се появят, след което влезе. Гайбон вече беше тук, с лъскавата си броня с трите златни пискюла на рамото, и Дие-лин, която деликатно придържаше сините си копринени поли; и двамата гледаха намръщено огромната мозаечна карта, на която десетина-петнайсет червени диска бележеха северната стена на града. Никога досега не беше имало толкова нападения наведнъж, дори десет не бе имало, но Биргит само бегло погледна към дисковете.
— Гайбон, трябва ми всеки кон и алебарда, които можеш да събереш — викна тя, докато откопчаваше наметалото си: хвърли го върху дългата писалищна маса. — Няколко часа арбалетите и лъковете ще трябва да се справят сами с всичко, което се появи. Елейн е пленена от Мраколюбки Айез Седай и се опитват да я изкарат от града. — Някои от писарите и вестоносците замърмориха, но госпожа Анфорд набързо ги усмири с рязка заповед всеки да се залавя с работата си. Биргит погледна цветната карта на пода, за да прецени разстоянието. Елейн като че ли се движеше към Портата на Изгрева и пътя към река Еринин, но дори да използваха някоя от по-малките порти, щяха да са прекалено далече, за да се стремят към нещо друго освен към източна та стена. — Вероятно ще са я извели, докато се приготвим да тръгнем. Ще Отпътуваме до отсамната страна на хребета източно от града. — Това, което предстоеше, щеше да стане извън градските улици, далече от хорските домове. Бездруго щеше да е по-добре отвън. Иначе в тазиплетеница от улици, с толкова много конници и алебарди на едно място, щеше да има прекалено много жертви.
Гайбон кимна и след миг вече редеше заповеди. Облечените в кафяво писари бързо ги нахвърляха на хартия, даваха му ги да подпише и ги връчваха на младите вестоносци в червено и бяло, които тръгваха на бегом, щом листът се озовеше в ръката им. Лицата на момчетата бяха уплашени. Биргит нямаше време за собствените си страхове. Елейн не изпитваше страх — а тя беше пленничката. Тъга — да, но не и страх.
— Разбира се, че трябва да освободим Елейн — заговори кротко Диелин, — но тя едва ли ще ти благодари, ако с това отстъпиш града на Аримила. Ако не броим мъжете в кулите и тези, които държат портите, почти половината от обучените войници и ратници са на северната стена. Ако оголиш останалите, още един щурм и ще овладеят участък от стената. Само арбалетите и лъковете няма да ги спрат. Успеят ли, силите на Аримила ще се изсипят в града. И Аримила ще държи Кемлин, а Елейн ще е отвън, без достатъчно ратници да си го върне. Освен ако тези Мраколюбки не са вкарали по някакъв начин армия в Кемлин, няколкостотин души ще свършат също толкова работа, колкото и няколко хиляди.
Биргит я изгледа навъсено. Така и не беше успяла да приеме Диелин. Не знаеше защо точно, но Диелин просто я караше да настръхва само като я види. И беше съвсем сигурна, че и тя изпитва същото към нея. Не можеше да каже „горе“, без Диелин да каже „долу“.
— Ти се грижиш да поставиш Елейн на трона, Диелин. Аз се грижа да я опазя жива, за да се качи на този трон. Или да не се качистига да е жива. Аз й дължа живота си и няма да позволя нейният да изтече в ръцете на Мраколюбки. — Диелин изсумтя и отново се загледа в червените дискове, вре едно че виждаше как се бият войниците. Бръчките в ъгълчетата на очите й се сгъстиха.
Биргит стисна ръце зад гърба си и едва се удържа да не закрачи от нетърпение из залата. Елейн все още бавно се придвижваше към Портата на Изгрева.
— Има нещо, което трябва да знаеш, Гайбон. Ще се изправим срещу две Айез Седай, може би повече, и те може да имат оръжие, тер-ангреал, който прави белфир. Чувал ли си изобщо за това?
— Не. Но изглежда опасно.
— О, и още как. Толкова опасно, че е забранено за Айез Седай. Във Войната на Сянката дори Мраколюбците опряха да го използват.
Изсмя се горчиво. Единственото, което знаеше сега за гибелния пламък, бе разказаното й от Елейн. Най-напред бе дошло от самата нея, но това само правеше нещата още по-лоши. Нима всичките й спомени щяха да си отидат? Не мислеше, че в последно време е изгубила някой, но и да беше, как можеше да го знае? Можеше да си спомни откъслеци от основаването на Бялата кула, късчета от онова, което бяха направили двамата с Гайдал, за да помогнат в основаването й, но нищо преди това. Всичките й по-ранни спомени бяха като вчерашен дим.