Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Това не беше така лесно, както си мислеше Бояновски, тъй като Феодора се дърпаше колкото сила имаше. Тя се бе уловила за желязото на стълбите и здраво се държеше за него. Бояновски успя да я вземе и на, ръце я занесе до стаята на лекаря.
— Ето, докторе, жената, за която ви говорих — каза Бояновски. — Тя не трябва да умре, тъй като искам да й отмъстя, но трябва да почувствува, че се намира в лудница.
— Не се безпокойте — каза лекарят, — аз съм толкова вещ в тази работа, че щом болният вкуси от нея, ще усети такъв ужас, който не ще забрави през целия си живот. Ако желаете, аз мога да я измъчвам до безкрайност и по този начин най-печално да свърши живота си.
— Нейният живот принадлежи на мене. Никой не бива да го отнема! — каза Бояновски.
— Тя ще живее тогава.
Бояновски се сбогува с лекаря и заедно с Бакунин напуснаха лудницата.
Доктор Калчев заведе Феодора в една стая и заповяда да се пази строго до разпореждане. После отиде в кабинета си и почна да пише нещо. Ръката му се движеше лениво по хартията. Мислите му бяха на друго място… Той мислеше за Феодора.
„Тази жена е наистина извънредно красива. Аз, който мразех жените до днес, се влюбих Трябва да я убия, за да не ме влуди.“
Той взе перото и написа няколко писма. След малко пак се размисли.
„Наистина тя е красива, много красива…“
LXXV. ТОЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЛЪЖНОСТТА
Здравето на капитан Николин се подобри напоследък. Той можеше да стана, по кашлицата го измъчваше.
При климат като този в Красноярск той можеше да оздравее, но Марушка гледаше да не оздравее напълно. Тя желаеше той да е нито между живите, нито между мъртвите. По-рано, когато Николин бе здрав, тя трябваше да го слуша, а сега тя заповядваше. Николин трябваше да се подчинява във всичко, тя желаеше това. Без нейното позволение не можеше да бъде помилван, нито освободен ни един затворник. Ужасни картини се разиграваха в неговия дом.
Случи се същото и днес, тъй като гласът на Марушка се чуваше дори на улицата.
Николин, както всяка заран, пиеше французин коняк. Вратата се отвори и влезе Марушка.
— Чу ли? — извика тя.
— Какво да чуя, мило дете — отговори тихо Николин, — какво има да чуя?
— Отишъл си, избягал…
— За Бога, кой? Да не е някой от затворниците?
— Малко ме интересуват твоите затворници! Нашият французин — готвачът. Той бе наистина отличен готвач.
— Къде ли е отишъл Жеон?
— Откъде да зная, глупако, къде е отишъл. Не ми е казал, че не е доволен. Влюбил се в някое момиче в Париж и не можел без нея. Глупак! Ха, ха, който е луд, той може само да се влюбва — каза Марушка, като се смееше доволно.
— Тогава да пуснем потеря след него — каза Николин. — Да повикаме ли някой друг от Петербург?
— Не ми се иска, тъй като са пияници. Аз намислих по-добро нещо. За един друг мисля.
— За кого? — запита Николин.
— Има между затворниците един наш човек, доста добър, който би ни готвил хубави ястия. Казва се Кнудзон.
— Ох, да, старият генерал? Ти да не искаш да го направиш…
— Мисля да го направя мой слуга, което не ще ми откажеш. Иска ми се генерал да ми слугува, искам да ми слугува човек, който някога е сядал на царска трапеза.
— Мило дете, генералът е осъден да работи в рудниците и аз нямам право.
— Какво? За какви права ми говориш? Кой иска да знае тука, в Сибир, за права? Искам генералът да дойде тука, и то веднага!
— Генералът не ме обича и така ще има случай да ми отмъсти.
— Страхливец, нима се страхуваш от един немощен старик? Той трябва да ти е благодарен, че го освобождаваш от веригите.
Николин въздъхна тежко. Той не смееше да откаже на тази жена, затова заповяда да доведат генерала.
Генералът много се изненада, когато таблата се спусна в рудника и един чиновник развърза оковите на ръцете и краката му. Той се зарадва, като помисли, че царят го е помилвал.
След няколко минути Кнудзон се озова пред Николин.
— Ела по-наблизо — каза му Николин. — Желая да те освободя от тежката работа в рудника и да ти дам по-лека работа. От днес ти ще живееш в моя дом като слуга.
Кнудзон се разтрепера цял. Думата бе на устата му, но той се овладя и не каза нищо.
— Моята жена ще ти каже какво трябва да работиш. От днес ти си неин роб. Ще разбереш, че всичко това е за твое добро, понеже това е единственият начин да се избавиш от рудника.
Кнудзон се засмя иронично.
— Вие, капитан Николин, мислите, че ми правите милост, но знайте, че предпочитам лошия въздух в рудника, отколкото вашия дом. В рудника съм само заточеник по моя вина, а тука съм роб на заповедите ви. Вие желаете да ме направите слуга на вашата държанка! Това не ще стане, понеже не е такова разпореждането от Петербург.