Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Николин се втурна към масата, където още не бе вдигната закуската, и взе един нож. Марушка се опита да избяга, но Николин, като разбра намерението й, я спря.
— Ти не ще се отървеш така лесно? Къде мислиш да бягаш? Ще те убия ей сега!
Настана суматоха в стаята: Николин гонеше Марушка, а тя викаше отчаяно за помощ.
— Викай колкото щеш, никой не ще чуе. Стой, нещастнице!
Той се приближи с ножа в ръката и искаше да я прободе, но Марушка го сграбчи за краката, като се мъчеше да го събори. Големи усилия употреби Николин, докато се освободи от ръцете й. Марушка изтича към вратата, обаче Николин й препречи пътя. Ножът в ръцете му блесна и тъкмо когато се канеше да го забие в гърдите й, вратата се отвори и влезе Кнудзон.
— Какво става тука? — учуден извика Кнудзон.
Марушка, окуражена от появата му, изтича при него, като го молеше за помощ.
— Помощ, помощ! — молеше се тя. — Той иска да ме убие.
— Да ви убие? Нима, Николин?
— Да, да. Не виждате ли, че има пяна на устата му и колко страшно гледа — той е полудял!
— Остави тази жена! — извика грубо Николин. — Аз трябва непременно да я убия, зарекох се, че ще я убия. Тя не трябва да живее повече, защото ме съсипа. Тя е дявол, тя ме разори!
— Успокой се, капитане! — каза Кнудзон. — Оставете тази жена. Нека си отиде от вашия дом. Защо да обременявате душата си с убийство?
Капитанът не искаше да чуе това; той се втурна за сетен път да промуши Марушка.
— Стой! — извика Марушка. — Хвърли ножа, защото ако кажа само една от твоите тайни на императора…
— Как ме заплашваш, безсрамнице, с предателство? Не участвуваше ли и ти в тях, като ги измисляше сама?
— Това трябва да се доказва, гълъбчето ми — нещо, което ти не можеш. Въжето ти е на врата, пази се да не те задуши.
— Чакай, нещастнице, аз ще те разкъсам — каза гневно Николин, като се втурна към Марушка.
Кнудзон застана помежду им.
— Назад! В мое присъствие не бива да се извършва убийство.
— Тя не е жена — извика Николин, — тя е вампир, аз трябва да я убия.
— Да, вампир — каза Марушка, — който смуче кръв!
Николин улови Кнудзон за ръката и го дръпна настрана.
— Да, тя е вампир — каза той тихо, после го разтресе. — Тя смука една нощ кръв от гърдите ми и аз почувствувах силна болка — каза тежко Николин, после падна на леглото.
— Помолете се на Бога за успокоението на душата му — каза Кнудзон на Марушка.
Марушка падна на колене и се помоли тихо.
Николин гледаше втренчено.
— Гледай, гледай, и вампир може да се моли на Бога. Горко ми, ще се удуша, помощ, помощ!
— Тихо — извика Кнудзон, — помоли се на Бога и ще ти олекне.
— Бог? Аз не вярвам, че той ме смята за човек.
— Бог е милостив — каза Кнудзон.
— Аз съм лош — каза Николин, като се задушаваше.
Марушка взе главата му в ръце.
— Той умира! — извика тя.
Николин, както живееше, така умря, в ръцете на Марушка.
Кнудзон скръсти ръцете му и прочете една молитва.
— Ужасна смърт — каза той.
Николин лежеше вдървен и студен.
— Издъхна ли? — попита Марушка.
— Да. Ти си била причината за лошия му живот. Ти си и причината за преждевременната му смърт.
Марушка се отдръпна тихо, а Кнудзон затвори очите му.
В същия миг вратата се отвори и влезе царският изповедник.
Кнудзон разказа какво се бе случило.
— Лошите чиновници останаха с един по-малко — каза изповедникът спокойно. — Нека се погребе не като войник, а съвсем тихо.
После той позвъни и заповяда на влезлия слуга да изнесе тялото на Николин.
— Каква е тази жена? — обърна се той към Кнудзон, като видя Марушка.
— Държанката на капитана, неговият зъл демон.
— Да, тя е сто пъти по-лоша от него. Нека се затвори засега в тази килия, където беше жената с маската, а после ще бъде съдена за лошите й дела.
— Мене ли да затворите? Кой ще се осмели да ме затвори?
— Ще се намери някой. Скоро ще дойде следователят, който ще разследва дали сте били съучастница в лошите дела на капитан Николин, а дотогава ще се осмеля да ви затворя.
Марушка побледня. Евстати даде знак да я отведат. Марушка започна да се брани с юмруци.
— Никой не смее да ме затвори — викаше тя. — Аз нищо не съм сторила. Аз съм вдовицата на капитан Николин и с право искам да ми се даде пенсия.
Казаците се засмяха. Те не обичаха тази жена и се зарадваха, че можеха да й се надсмиват.
Затвориха Марушка в килията на Елисавета.
Изповедникът съобщи телеграфически на императора, че за Красноярск е нужен нов управител, който трябва веднага да се изпрати, като временно той ще управлява.