Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Ягодкин заведе Ашинов в една богато мебелирана стая и го покани да седне.
— Ако посмеете да напуснете тази стая, знайте, че аз ще ви последвам.
— Не мисля. Погледнете, в този гардероб са моите дрехи, а в другия са моите кърпички с чудесен монограм — каза Ягодкин, като показа една кърпичка на Ашинов, който се загледа в нея. — Ще ви покажа какъв хубав парфюм имам — каза той, като извади едно шишенце с червеникава течност. — Този парфюм го имам от фабриканта на розово масло. Употребявам го само на носните си кърпички; миризмата му е чудесна. Помиришете само и ще се уверите — каза Ягодкин, като тури шишенцето под носа на Ашинов, на когото миризмата се хареса и затова смръкна повечко.
— Повече смръкнете, тази миризма е много приятна.
Ашинов не можа повече да проговори. Той се облегна на канапето, а Ягодкин не преставате да държи шишенцето под носа му.
Ашинов заспа — той беше упоен, тъй като шишенцето на Ягодкин не бе пълно с парфюм, а с опиум.
„Така! Той не ще се събуди до 4–5 часа. Е, любезни Ашинов, ти трябва по-рано да се пробудиш, за да затвориш Андрей Ягодкин. Мога, ако искам, да те убия, но защо ли без нужда да ставам убиец? Франциска е затворена. Да я избавя ли или да я оставя? По какъв начин да я спася? Никой няма достъп в Петропавловската крепост. Но чакай, може да намеря в джоба.“
Той почна да претърсва джобовете му, в които намери полицейски книжа, закони и др.
Ягодкин ги преглеждаше внимателно. Особено щателно разглеждаше пропуските за Петропавловската крепост.
— Много добре! Трябва сега да намеря и печата, ето го и него! Франциска ще бъде свободна!
Той се облече бързо и излезе, като заключи вратата отвън. Взе всичките пари, които се намираха в касата, и се втурна с голяма бързина по стълбите. Качи се на първата тройка, която срещна, и не след дълго се намери в Петропавловската крепост.
Беше пуснат от караула, тъй като имаше пропуск. След няколко минути Франциска бе при него. Тя схвана изведнъж, че се е случило нещо особено.
Ягодкин подаде на директора удостоверението, потвърдено е държавния печат за освобождението на Франциска. Директорът го разгледа внимателно и освободи Франциска.
Комедиантът и Франциска се качиха на една тройка и побързаха за гората.
— Как влезе в крепостта? — попита Франциска мъжа си.
— Ще ти кажа всичко, когато бъдем далеч от Петербург.
LXXIV. В ЛУДНИЦАТА НА ДОКТОР КАЛЧЕВ
Ще се върнем в гостилницата на шосето, където се намират три важни лица от нашия роман.
Феодора Бояновска бе заспала и не сънуваше каква опасност я застрашава. Другите бяха Бояновски и Бакунин, които се бяха изправили пред вратата и се мъчеха да я отворят.
Най-после дъсчената врата се счупи и падна с голям шум, като събуди Феодора Бояновска.
Отначало тя помисли, че това е сън, по-после, когато вратата почна да скърца и когато видя, че двама мъже се мъчат да влязат, тя разбра, че е предадена. Първото нещо, което й хрумна, беше да избяга. Погледът й се спря върху прозореца, който почна да се отваря.
Преди да бяха отворили вратата, Бакунин и Бояновски чуха отварянето на прозореца от Феодора и извикаха:
— Стой или ще стреляме!
Феодора не послуша заповедта. С един поглед тя разбра положението си; прозорецът не бе много висок, а снегът отвън беше голям. Тя нямаше от какво да се страхува. С един скок се намери на двора. Тя забеляза една стълба до зида и без да губи време, се спусна натам, за да се прехвърли през оградата.
Но преди да се качи на последното стъпало, Бакунин дотича и бутна стълбата. Тя се олюля и падна на земята.
— Не мърдай, защото ще те убия! — извика той. — Ела, Бояновски! Уловихме я!
— Вържи я, за да не избяга! — чу се гласът на Бояновски. Бакунин изпълни бързо заповедта. После взе всичките оръжия, които намери в джобовете й.
Бояновски също дойде.
— Да я изнесем скоро от тука — каза Бакунин. — Да не ни забележи никой.
— Мислите ли, че гостилничарят ще мълчи?
Феодора си помисли: „Заловена съм. Те ще ме погубят.“
Тя се помъчи да се освободи, но въжетата се впиваха повече при всяко мръдване.
— Не се труди, ти изигра вече ролята си — каза Бакунин. — Знаеш ли в чии ръце се намираш сега? Ти си при мъжа си, който ще ти отмъсти. Но знай, че си в ръцете на Михаил Бакунин, който също има да урежда с тебе една малка сметка.
Феодора се разтрепера.
— Защо ме опропасти, нещастнице? — студено и презрително попита Бояновски, като се приближаваше.
— Така исках — каза Феодора.
Бояновски и Бакунин се спогледаха.
— Май искаш да се правиш на луда, но това не ще ти помогне. Кажи защо ме предаде на полицията?