Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Преглеждам ги, да не би да са фалшиви.
— У мене фалшиви банкноти! — възмути се Ягодкин, като се усмихна любезно.
— От известно време на пазара има грамадно количество фалшиви банкноти — каза лекарят. — Но тези са редовни и аз ще ви дам за тях разписка.
— Не ми е нужна разписка. По-добре ще е, ако ми дадете смъртен акт за брат ми.
— След шест седмици и това ще стане — каза лекарят.
— Желаете ли сега да видите пациента си?
— Не, не е необходимо. Вие ще го пратите в моята клиника, където ще мога да го наглеждам всеки ден.
После лекарят взе шапката си и излезе.
Той срещна в коридора един господин, който се бореше със слугите, защото не му позволяваха да влезе при господаря им.
Изглеждаше, че непознатият беше шегобиец, тъй като се смееше, когато слугите го задържаха.
Банкерът се приближи до него, изгледа го строго в очите и извика високо:
— Как смеете насила да влизате в дома ми, когато слугите не ви пускат?
— Аз трябва да говоря с вас. Ще ви кажа името си насаме; това ще е по-хубаво за вас, отколкото тук да ви го кажа.
— Тогава влезте.
Като бяха сами, Ягодкин запита посетителя какво обича.
— Ще ви кажа накратко: ще ви арестувам.
— Вие сте побъркан! Вън от моя дом или ще повикам полицията!
— Не е нужно да викате полицията, тъй като тя е тук. Аз съм Ашинов, заместник-директор на петербургската полиция. Дойдох да ви арестувам.
— Това е невъзможно, господин Ашинов. Вие сте се излъгали.
Голямото спокойствие на комедианта много учуди Ашинов. Той мислеше, че неговото посещение ще изненада Ягодкин.
— Това са маниери само за наивни хора.
— Защо искате да ме арестувате?
— Подозирам ви, че правите фалшиви банкноти.
Ягодкин се изсмя.
— Не се опитвайте да отричате — имам доказателства, че сте разпространили фалшиви пари. Най-добре ще е да признаете това.
— Признавам, че съм невинен. Аз не съм правил никакви фалшиви пари.
— Не е възможно да сте невинен, тъй като едно лице, което живее в същата къща, призна, че заедно с вас разпространява фалшиви банкноти.
Ашинов предполагаше, че съобщението за жена му ще накара Ягодкин да признае. Ягодкин помисли за миг, че Франциска е затворена, обаче и това не му попречи да си остане хладнокръвен.
— Вие споменахте, че едно лице заедно с мене разпространявало фалшиви пари. Ще ми позволите ли да ви попитам кое е това лице, тъй като, доколкото си спомням, няма такова лице.
— А за жена ви какво мислите?
— Моята жена? Какво може тя да признае?
— Че вие сте я накарали да разпространява фалшиви банкноти.
— Ако топа с така, на кого го е признала?
— На мене. Аз съм я арестувал вече.
— Вие сте затворили моята жена? — извика грубо Ягодкин. — Как сте дръзнали да арестувате моята жена?
— Законът не прави разлика между богати и бедни. Повтарям — вие сте арестуван.
Ягодкин пял побледня.
„Нима няма никакво спасение?“ — помисли си той. Дойде му нещо на ума: човекът пред него бе известен в целия Петербург като рушветчия. Трябваше с пари да го накара да мълчи. Затова той тръгна към вратата, но в същата минута Ашинов извади револвера.
— Стой! Ни стъпка напред, в противен случай ще стрелям!
— Аз не бягам — каза Ягодкин, — ще затворя само вратата, за да си поприказваме насаме, без никой да ни безпокои.
— Ние и без това сме сами! Никой не ни безпокои… — Какво имате да ми кажете?
— Слушайте. Вие искате да ме арестувате и да ме направите нещастен. Аз съм невинен, но когато ме затворите, ще се намерят хора, които ще изтълкуват криво тази работа. Това не трябва да стане. Каква полза ще имате, като затворите мене и жена ми? Не бъдете коравосърдечен и не ме разорявайте.
— Това не зависи от мене, господине!
— Ако желаете, вие можете.
— Това може да стане, тъй като никой освен мене не знае това.
— Не се двоумете много. Давам ви 30 000 рубли — каза Ягодкин, като се приближи до касата.
Очите на Ашинов светнаха от блясъка на златните пари, но той се овладя и каза:
— Затворете касата! Вие искате да ме подкупите.
— Не — каза Ягодкин, — не желая това. Да не мислите, че парите са фалшиви?
— Не — отговори Ашинов, — защото ако освободя вас и жена ви, ще изгубя десет пъти повече от това, което ми давате. Аз трябва в такъв случай да се простя с поста полицейски директор, затова ни дума повече за пари! Аз съм чиновник и изпълнявам дълга си.
— Напразно значи се трудя да ви омилостивя? Не ми остава нищо друго, освен да ви последвам. Но преди да сторя това, не е ли по-добре да си пийнем малко?
— Добре, съгласен съм.
— Позволете ми тогава да се преоблека.
— Добре, аз ще ви придружа.