Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Мили мой! — шепнете тя. — Дойдох, защото не можех да живея повече без тебе. Въпреки че не постъпих добре, като дойдох тук. Бог ми е свидетел, че не можех друго да сторя.
Данишев я въведе в стаята.
— Да знаеш, Лидия, колко пъти през нощта съм изговарял името ги!
— Знам, знам — каза Лидия.
Данишев я прегърна и я милваше но свилената й коса.
— Най-после и ти дойде, Лидия!
Изведнъж лицето на Данишев се помрачи.
— Кажи ми как се случи, че в деня, когато стана експлозията в двореца, и ти бе там?
Лидия пребледня, но скоро се овладя и каза спокойно:
— Ще ти кажа цялата истина; аз ходих при баща си, който се намираше в двореца.
— При баща си, а какво правеше той там?
— Той с нихилист.
Данишев се отдръпна.
— Твоят баща е нихилист?! Значи той извърши експлозията, той е…
— Да, той — каза Лидия, като се отпусна.
Данишев я гледаше втренчено.
— Моя мила Лидия, не ме ли чуваш? — викаше отчаяно Данишев. — Тя е в безсъзнание. Тя може да умре! Помощ! Помощ!
Василиев, верният слуга на поручика, влезе.
— Сложи я на леглото — каза му Данишев.
Василиев изпълни заповедта.
— Бедната госпожица, колко опечалена остана, когато й казах, че сте останали без крака! Мисля, че не е опасно. Това е само припадък.
Без да се бави, той взе стъклото с вода и я напръска. Лидия се свести и попита:
— Къде се намирам? Какво става с мен?
— Ти си при мене — отговори й радостно Данишев.
— При тебе — извика Лидия, като скочи. — Не бива да остана дълго при тебе, нас ни разделя пропаст.
Данишев даде знак на слугата да излезе. После той я хвана за ръката и я притегли към гърдите си.
— Ще ме послушаш ли за минутка, Лидия?
— Не, не бива! — каза тя. — С каква радост бих слушала думите ти, но сега не мога!
Тя тръгна към вратата, по той я спря.
— Ела в прегръдките ми, моя мила! — каза той. — Баща ти е мъртъв, а ти не си нихилистка, това не може да ни раздели.
— Не, не може.
— Как, ти искаш да ме направиш нещастен?
— Аз да те направя нещастен? Аз съм готова да пожертвувам живота си, само да мога да те направя щастлив.
— Ти си готова да дадеш живота си за мене? Добре тогава — каза той, като я прегърна. — Нека бъдем винаги заедно. Ще ме вземеш ли за свой мъж?
— Да. Ден и нощ ще работя за тебе.
В този миг слугата доложи, че един висш офицер иска да говори с него.
— Висш офицер? Нека дойде.
Данишев помоли Лидия да влезе в съседната стая, която се отделяше от тази с платнена завеса.
В стаята влезе великият княз Константин.
— Вие… Ваше Височество!
— Дойдох, драга Данишев, за да донеса послание от Негово величество императора — каза великият княз. — Изглеждате ми много бледен, надявам се, че вашата здрава конструкция прекара кризата.
— Да, Ваше Височество, но как — каза печално Данишев, като посочи патериците.
— Негово величество императорът ви произвежда в чин полковник.
— Мене? Полковник?
— Да, вас — защо се чудите? Както виждате, и с патерици може да се авансира! Вашите свидетелства са много добри. Императорът ви съжалява от сърце, защото станахте жертва в атентата против него.
— Как да изкажа благодарността си за преголямата милост на императора?!
— Това не е нужно. Преди един час се получи телеграма, в която се съобщава, че капитан Николин е умрял; мястото му е вакантно и императорът благоволи да ви назначи за управител в Красноярск.
— Как? Аз — управител в Сибир?
— За този пост е необходимо доверено лице, защото капитан Николин е вършил големи произволи, затова императорът вас избра. Дайте ръката си и кажете, че сте съгласен.
— Моля, Ваше Височество, да ми позволите да отида в съседната стая само за две минути, за да обмисля това.
— Навярно желаете да се съветвате с някое трето лице? Да не е някоя жена?
— Да, Ваше Величество, вие отгатнахте.
— Нека дойде тогава, не трябва да се стеснява от мене. На вас е нужна другарка в бъдещия живот.
Като чу това, Лидия влезе в стаята.
— Аз всичко чух — каза тя. — И съм съгласна на всичко, което ти намериш за добре. — И тя се поклони дълбоко пред великия княз.
— Ах, хубаво момиче е тя. Аз ви поздравявам, Данишев, с избора ви. Мнозина ще ви завидят за тази жена.
От похвалите Лидия се изчерви и с наведени очи гледаше към пода.
— Тя не е от аристокрацията — започна Данишев, — но сърцето й е по-благородно от това на която и да е болярка.
— Как се казва тя? — попита великият княз.
Лидия и Данишев се спогледаха. Дали да кажат истинското име на великия княз? Най-после Данишев реши и каза: