Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Марушка извика като луда. Лицето й стана бледо от злоба и тя се спусна срещу Кнудзон.
— Какво каза, нещастнико? — извика тя, като му удари една плесница.
— Клетнице, как дръзна да сториш това? — извика Кнудзон. — Ще те удуша, ала не трябва да ставам убиец.
— Виждаш ли — обърна се Николин към Марушка, — ти желаеш този твърдоглавец да ти стане слуга? Откажи се от това си желание, аз ще ти намеря друг, по-добър от този…
— Не — каза Марушка, — той ще бъде мой слуга. Аз ще го опитомя.
Кнудзон се замисли за миг; тука той беше без окови и можеше по-скоро да избяга, отколкото в рудника, затова реши, че най-добре ще е да остане. После той се обърна с умолителен тон към Марушка:
— Простете ме, госпожо, за това, което се осмелих да кажа преди малко. Задушливата атмосфера в рудника ме е омаяла и затова не знаех какво приказвам. Прости ме и аз ще ти стана послушен слуга.
— Разбра ли, че най-добре е да бъдеш послушен? Излез сега и чакай заповедите ми.
Кнудзон се поклони и излезе. Трябваше му благоприятен момент и той щеше да е свободен.
От няколко дни Кнудзон се намираше в дома на Николин. Той успя много изкусно да спечели Марушка на своя страна, а с Николин разговаряше много сериозно. Лесно е на интелигентния човек да забавлява простолюдието със знанията си. И тука случаят бе такъв, дори нещо повече, понеже генералът имаше големи познания от дългото му пътуване по света.
Той бе вече осем дни тука.
Веднъж един нисък човек дойде у Николин и помоли Кнудзон да го представи на капитана. Казваше се Евстати.
— Аз съм Хуго Евстати, изповедникът на царя. Идвам по разпореждане на царя — каза дошлият дребен човек.
Николин се разтрепера, обаче се овладя и запита:
— Легитимирайте се, моля.
Брат Евстати извади една голяма хартия, на която личеше печатът на императора.
Като видя това, Николин се изправи.
— Добре дошли в моя дом, брат Евстати — каза той.
Чужденецът погледна към вратата, откъдето преди малко бе излязъл Кнудзон.
— Не беше ли този Кнудзон, който излезе преди малко?
— Да — каза Николин.
— Аз мисля, че той е осъден да работи в рудник.
— Да, и то в Красноярск.
— Не мога тогава да разбера защо се намира във вашия дом, и то без вериги.
— Аз… аз мислех да облекча стареца.
Николин не знаеше как да излезе от това безизходно положение.
— Добре, добре, аз не дойдох тука за него, защото Негово величество може напълно да разчита на вашата суровост, сега работата е друга, а именно — жената, която се намира тук, в Красноярск — жената е маската.
— Ах, да. За онази неизвестна жена, която не се намира в регистъра и за която никой не знае?
— Негово величество иска да знае дали е жива и здрава и дали знае някой, че тя е затворена тука — каза Евстати, като пошепна последното на ухото на Николин.
— Сигурно тя ще е в килията си, тъй като досега тъмничарят нищо не ми е казвал за нея.
— Понеже царят ме изпрати специално за тази цел, то заведете ме там, за да се уверя сам в това.
Николин го заведе незабавно в тъмницата, където бе затворена Елисавета.
Пазачът отвори вратата. За голяма изненада килията бе празна. Само счупената маска бе захвърлена настрана.
И двамата се спогледаха с проницателни погледи.
— Къде е затворницата? — запита Николин караула.
— Къде е? — запита и Евстати.
Караулът наведе рамене и каза наивно:
— Тя беше тук — не зная.
— Капитан Николин — каза Евстати, — вие отговаряте за тази затворница. Къде е тя? Навярно сте я пуснали да избяга? В името на Негово величество вие сте уволнен от длъжност — аз имам Неограничени права. Заминавам за Петербург, а вас оставям да чакате присъдата си.
После той се обърна към пазача с думите:
— Теб ще те сложа в окови, тъй като и ти си съучастник в това дело.
Евстати се отдръпна гневно от килията, където бе затворена по-рано Елисавета, а Николин покрусен се върна при държанката си Марушка.
— Всичко е загубено — каза той, като се отпусна на стола.
— Загубено? Какво е загубено?
— Аз не съм вече управител на Красноярск. Отнеха ми властта. Аз съм уволнен от длъжност.
— Това не може да бъде, ти лъжеш! — учудено се провикна Марушка.
— Причината за моето уволнение е изчезването на жената с маската — каза Николин. — Аз чувствувах, че краят ми наближава. Болестта ще надвие… Марушка, дните ми са преброени… всичко е свършено! Не ми остава друго, освен да умра, както прилича на един войник. А ти, безсрамнице, не ще се наслаждаваш на низките си дела — извика разгневен Николин, като стана от мястото си. — Ти ме съсипа, изсмука моята кръв, като ме застави да остана в тази сибирска пустиня! А сега? Ти мислиш да живееш, след като аз умра!