Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Значи 75 рубли — каза Франциска, като сложи на мраморната плоча златните пари. — Но не — каза тя, като че се сети нещо, — дойде ми на ума, че златото ще ми трябва другаде, затова по-добре ще е да ви дам банкнота от сто рубли, а вие ще ми върнете остатъка в злато.
— Сърцето на Петровна заби силно, като видя, че й дават банкнота, затова побърза на касата да й върне останалото. В същата минута стана нещо особено. Ашинов натисна банкнотата с пръст и каза:
— Госпожо, тази банкнота е фалшива и вие не ще напуснете магазина без моето разрешение.
Франциска се изненада. Лицето й се промени съвсем, но въпреки смущението си, тя се опомни и каза:
— Господине, вие желаете навярно да се шегувате с една жена — и се изсмя иронично.
Ашинов държеше в ръка банкнотата.
— Дайте парите ми, господине! — извика грубо Франциска.
— Не, банкнотата не ще ви се върне.
— Това от ваша страна, господине, е голяма дързост. Госпожице — обърна се тя към Петровна, — ако веднага не изпъдите този господин оттук, аз не ще стъпя никога в магазина ви.
От мълчанието на Петровна Франциска разбра, че й се готви примка.
— Какво ще каже мъжът ми за тази ваша неучтивост? Знаете ли, господине, че ще ви даде под съд?
— Ако мъжът ви пожелае да даде някого под съд, той трябва да се яви при мене. Позволете да ви се представя — аз съм Ашинов, подуправител на Петербург. Моля ви да ме последвате.
— Сигурен ли сте, че банкнотата е фалшива, та искате да ме арестувате?
— Тази банкнота е фалшива, също и онази, която неотдавна сте дали на онова момиче. Знам, че вашият мъж ги прави, а вие ги разпространявате.
— Как смеете да наричате моя мъж фалшификатор? Не знаете ли, че той ще се оплаче за това на самия цар?
— Съмнявам се дали ще може да стори това. Преди да иде там, ще дойде с мен в Петропавловската крепост, а оттам — където желае.
— Какво искате да нравите с мене?
— Ще ви затворя. Ще дойдете ли доброволно? Или да ви откарам насила?
— Не, не, аз ще дойда доброволно — каза Франциска. — Ще ви помоля само да идем с файтон, за да не ме видят хората.
— Ще изпълня това ваше желание.
Ашинов излезе и заповяда да карат към Петропавловската крепост, после се качи и той във файтона.
— Къде мислите да ме закарате? — попита Франциска.
— В Петропавловската крепост — каза Ашинов.
— Това е ужасно. Аз не ще мога да преживея този позор.
След половин час те стигнаха в Петропавловската крепост.
— Къде ще я заведем? — попита тъмничарят.
— В изпълнителния арест.
Тъмничарят заведе Франциска в затвора, а Ашинов отиде със същия файтон в къщата на Андрей Ягодкин.
Андрей Ягодкин не предчувствуваше какво се бе случило с жена му. Той бе взел мястото на нещастния си брат Николай Ягодкин. Той се бе излегнал на канапето и кроеше планове за бъдещето.
„Трябва да се направи нещо — мислеше си той. — Изглежда, че брат ми става все по-добре от ден на ден и аз трябва да го премахна от къщи, защото ако проговори, ще стане много опасен. Трябва да го предам на доктор Калчев. Това ще ми струва много нари, но все едно: да съживи фалшивите пари. Нека моят брат ме прости, че ще го пратя в лудницата.“
В същата минута в стаята влезе един млад човек, който прекъсна мечтанията му.
— Един господин ви чака вън. Той ми даде тази карта да ви я предам.
Андрей погледна небрежно картичката и каза на слугата да въведе господина. Вратата се отвори и в стаята влезе доктор Калчев.
— Чудесно, чудесно стана! — извика Андрей Ягодкин. — Аз тъкмо вас очаквах. Чувал съм, че сте най-добрият лекар по душевни болести.
— Това е силно казано — скромно отвърна лекарят. — Истина е, че в моята клиника царува строгост спрямо болните и нищо повече.
— Да, аз знаех това, затова ви повиках.
— В моя дом се намира един душевно болен човек, който освен това е парализиран и не може да приказва.
— Разбирам останалото. Какво искате да кажете? — попита лекарят, като го погледна строго.
— Това е моят брат — каза Андрей Ягодкин, — затова трудно се реших да го пратя в лудницата. Причината, която ме заставя да сторя това, е липсата на достатъчно прислуга.
— Значи вие желаете да ми дадете вашия брат?
— Да. Колкото за пари, аз съм в състояние да заплатя добре, та дано помогне на моя брат да оздравее по-скоро. За тази цел ще ви дам пет хиляди рубли.
— Пет хиляди рубли! — учудено извика лекарят, като се усмихна.
— Да, и то в предплата — каза Ягодкин, като отиде до касата и даде на доктора сумата в банкноти.
Лекарят взе банкнотите и като се доближи до прозореца, почна да ги разглежда внимателно.
— Какво правите? — попита Ягодкин.