Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Язон разгъна документите и каза:
— Това е много по-лошо от решението за незабавно изплащане на дълг, господа. Някой от нашата счетоводна къща е бил… не мога да намеря по-точна дума… е разхищавал средства.
При това известие Хюм и Кроули едновременно скочиха.
— Какво? — изкрещя Кроули.
Язон започна търпеливо и внимателно да разяснява, независимо от честите прекъсвания. С две думи, някой много хитро бе изгребал не само богатството им — десетки хиляди златни монети — чрез преводи от сметка на сметка, но също бе успял да прикрива това месеци наред. Сега имаше едва двеста и петдесет хиляди жълтици, които все още не бяха дошли в тяхната сметка. Язон бе разкрил злоупотребата само поради предявяването на полицата.
— Най-лошото е, господа — обясни той, — че поради една или друга причина искането за осребряването на тази полица идва в най-критичния момент за компания „Горчиво море“, откакто е основана. Ако изплатим сметката, предявена от Юргенс, губим опцията за компанията „Синя звезда“, а без нейните кораби не сме в състояние да изпълним няколко изключително важни договора.
— Кое е най-лошото? — попита Ру.
— Най-лошото ли? Ако тази полица не бъде изплатена, можем да загубим всичко.
— Ти си виновен, Ейвъри! — избухна Кроули. — Казах ти, че действаме много прибързано. Трябваше ни време да се консолидираме, да натрупаме капиталов резерв, но ти настояваше да завземаме позиции. Щастието се обръща, Рупърт! И този път ни е изоставило!
— За колко е полицата? — попита Мастерсън.
— Шестстотин хиляди жълтици — отвърна Язон.
— С колко сме олекнали?
— Точно толкова тайно са измъкнати — усмихна се горчиво Язон. — Ако продадем набързо няколко холдинга, може би ще стигнем до четиристотин хиляди. Но пак ще ни трябват още двеста хиляди.
— Кой е направил това? — попита Хюм.
— Сигурно са замесени доста хора — каза Язон и потърка брадичката си. — Неприятно ми е да го кажа, но целта явно е да се разори компанията „Горчиво море“.
— Точно така е станало — каза Ру. — Тази счетоводна къща беше доста зрял плод за всеки от нас, за да можем да се откажем от нея. — Той вдигна пръст към Кроули. — Това включва и теб, Брандън.
— Вярно е — отчаяно каза Кроули.
— Някой ни е подхлъзнал, господа. Кой?
— Истърбрук — каза Мастерсън. — В крайна сметка той е един от хората с финансови възможности.
— Но по този начин той нанася удар и на себе си — възкликна Ру. — Той е обвързан с дузина договори с „Горчиво море“.
— Но ние сме вече достатъчно големи, за да го плашим — каза Хюм.
— Има и други — продължи Мастерсън. — Братята Уендъл, търговска фирма „Джаланки“, големите търговски къщи в Свободните градове, Кирлейн и други места; всички те имат причини да искат да се отърват от нас.
— Язон — каза Ру, — доведи Луис, Дънкан и всички, на които може да се има доверие и знаят как се държи меч. После отидете в счетоводната къща и поставете служителите под охрана. Ще стигнем до дъното на тази история преди този, който е действал против нас, да подуши, че сме открили нещо.
— Веднага тръгвам. — Язон стана.
— Ако това е грижливо подготвено предателство, ще открие, че счетоводната къща е празна — каза Мастерсън. — Хващам се на бас, че ще стане така.
— Не бих се хващал на такъв бас. — Ру бутна назад стола си и поклати глава. Яростта заплашваше да се надигне и да го залее. Можеше да усети жестокия страх, че отново може да се превърне в безпаричен голтак, толкова бързо, колкото бе израснал до сегашното си положение. Пое дълбоко дъх. — Добре, грижите няма да нахранят конете, както казваше баща ми. Предлагам да се съсредоточим върху това как да съберем бързо четвърт милион златни монети — той погледна полицата на масата — през следващите два дни.
Другите не казаха нищо.
Влязоха в кръчмата и Дънкан посочи с късо кимване човека, когото бе открил. Ру отиде и седна срещу него, а Луис и Дънкан се изправиха от двете страни на непознатия.
— Какво искате? — започна мъжът и понечи да стане.
Дънкан и Луис поставиха по една ръка на раменете му и го натиснаха на мястото му.
— Ти си Роб Маккрейкън, нали? — каза Ру.
— А ти кой си? — отвърна човекът. Очевидно не беше толкова смел, колкото се опитваше да се изкара. Лицето му пребледня и той се заозърта уплашено.
— Имаш братовчед Хърбърт Маккрейкън, нали?
Мъжът отново понечи да стане, но откри, че го държат здраво.
— Може би.
Внезапно Луис мушна камата си под брадичката на мъжа и каза:
— Задават ти въпроси, които изискват по-ясен отговор, приятел. „Да, това е братовчед ми“ или „Не, това не е братовчед ми“. И бъди сигурен, че лъжливият отговор ще е много болезнен.