Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Ранд я погледна в очите и побягна, щом жената отново посегна за оръжието си. Скри се зад ъгъла. Погледът в очите й… пълна липса на човешко съчувствие, пълно равнодушие. Щеше да го убие на мига, без изобщо да помисли. Знаеше го.
Други хора на улицата го видяха. Сбутаха се и започнаха да го сочат. Един, покрай когото мина, извика:
- Кажи си фракцията!
Други го подгониха.
Ранд свърна зад следващия ъгъл и се присви. Единствената сила. Смееше ли да я използва? Не знаеше какво ставаше на този свят. Както и преди, беше му трудно да се отдели от видението. Знаеше, че светът около него не е съвсем реален, но не можеше да се отърве от чувството, че е част от него.
Не рискува със Силата и засега се довери на краката си. Не познаваше Кемлин много добре, но този район помнеше. Само да стигнеше до края на тази улица и да завиеше… да, там! Видя познатото здание с табела пред портата. Мъж, коленичил пред жена със златисточервена коса. „Кралски благослов”.
Стигна до портата и тези, които го гонеха, се струпаха на ъгъла зад него. Спряха, щом се добра до входната врата с грубоватия мъж, застанал до нея. Нов пазач? Не го познаваше. Дали Бейзъл Джил все още беше ханджията, или го беше продал?
Ранд нахлу в гостилницата с разтуптяно сърце. Няколко мъже с халби следобеден ейл на масите пред тях извърнаха глави и го изгледаха. Имаше късмет - самият Бейзъл Джил стоеше зад тезгяха и търкаше чаша с кърпа.
- Господин Джил!
Дебелият мъж се обърна и се намръщи.
- Познавам ли ви? - Изгледа го от глава до пети. - Милорд?
- Аз съм Ранд!
Джил се ухили.
- О, ти ли си! Забравил те бях. Приятелят ти не е с тебе, нали? Онзи с мрачния поглед?
Хората тук не го познаваха като Преродения Дракон. Какво им беше направил Тъмния?
- Трябва да поговоря с вас, господин Джил - каза Ранд и тръгна към една от стаичките за гости на хана.
- Какво има, момче? - попита Джил, докато вървеше след него. - Някаква неприятност ли? Пак?
Ранд затвори вратата след ханджията.
- В кой Век сме?
- Четвъртия, разбира се.
- Значи Последната битка се случи?
- Да, и спечелихме! - Джил присви очи и го изгледа. - Добре ли си, синко? Как може да не знаеш…
- Бях из горите последните няколко години - каза Ранд. - Уплаших се от ставащото.
- Аа, ясно. Не знаеш ли за фракциите?
- Не.
- Светлина, синко! Доста си я загазил. Чакай, ще ти донеса знак на някоя фракция. Трябва ти, и то бързо! - Джил отвори вратата и излетя навън.
Ранд скръсти ръце, забелязал с неприязън мрака на небитието зад тлеещата камина в стаята.
- Какво си направил с тях?
ОСТАВИХ ГИ ДА МИСЛЯТ, ЧЕ СПЕЧЕЛИХА.
- Защо?
МНОГО ОТ ТЕЗИ, КОИТО МЕ СЛЕДВАТ, НЕ РАЗБИРАТ ТИРАНИЯТА.
- Какво общо има това с… - Джил се върна и Ранд замълча. Не носеше никакъв „знак на фракция”, каквото и да означаваше това. Водеше обаче трима дебеловрати пазачи. И им посочи Ранд.
- Джил… - Ранд отстъпи назад и сграбчи Извора. - Какво правиш?
- Ами, това палто, както го гледам, ще донесе добри пари. - В тона на Джил нямаше и капка колебание.
- Ще ме ограбиш?
- Ами да. - Въпросът сякаш го учуди. - Защо не?
Биячите влязоха в стаята, с тояги в ръце. Изгледаха го предпазливо.
- Заради закона - каза Ранд.
- Защо законът ще забранява кражбата? - Джил поклати глава. - Що за човек си ти, да мислиш такива неща? Ако човек не може да защити каквото има, защо трябва да го има? Ако човек не може да защити живота си, каква полза от него?
Джил махна на тримата и те тръгнаха към Ранд. Той бързо ги стегна с въжета Въздух и попита тихо:
- Взел си им съвестта, нали?
Джил се облещи и се опита да побегне, но Ранд сграбчи и него с въжета Въздух.
АКО ХОРАТА МИСЛЯТ, ЧЕ СА ПОТИСНАТИ, ЩЕ СЕ БОРЯТ. ЩЕ ИМ ОТНЕМА НЕ САМО ВОЛЯТА ЗА СЪПРОТИВА, НО САМОТО ПОДОЗРЕНИЕ, ЧЕ НЕЩО Е ГРЕШНО.
- Значи ги оставяш без състрадание? - попита Ранд, без да откъсва очи от Джил. Мъжът изглеждаше ужасе`н, че ще го убие с Единствената сила, и тримата му биячи също. Никакво разкаяние обаче. Нито трошица.
СЪСТРАДАНИЕТО Е НЕНУЖНО.
Ранд се смрази.
- Това е различно от света, който ми показа преди.
ПРЕДИ ПОКАЗАХ КАКВОТО ХОРАТА ОЧАКВАТ. ЗЛОТО, СРЕЩУ КОЕТО МИСЛЯТ, ЧЕ СЕ БОРЯТ. НО ЩЕ НАПРАВЯ СВЯТ, КЪДЕТО НЯМА ДОБРО ИЛИ ЗЛО.
САМО МЕН.
- Слугите ти знаят ли го? - прошепна Ранд. - Онези, които наричаш Избрани? Мислят, че се бият, за да станат господари и владетели на свят, сътворен от самите тях. А ти ще им дадеш това. Същия свят… само че без Светлина.
САМО МЕН.
Без Светлина. Без обич сред хората. Ужасът от това се просмука дълбоко в душата му и го потресе. Беше една от възможностите, която Тъмния можеше да избере, ако спечелеше. Не значеше, че ще спечели или че това трябва да се случи, но… О, Светлина, беше ужасно! Много по-ужасно от свят на затворници, много по-ужасно от мрачна земя и разруха.