Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
При този отговор на Сам баща и син си размениха шифрована телеграфическа поредица от кимвания и жестове, след което мистър Уелър старши седна на каменната стълба и се смя, докато стана морав.
— К’ва си ми ти вехта картинка! — възмути се Сам от загубата на време. — Защо си седнал тук и си превръщаш лицето в мандало на улична порта, когато има да се върши толкоз нещо! Къде са парите?
— В багажника, Сами, в багажника — отвърна мистър Уелър, като придобиваше естествен образ. — Дръж ми шапката, Сами.
Като се освободи от обременяващата вещ, мистър Уелър извърна отведнъж тялото си на една страна и с ловко движение успя да мушне дясната си ръка в необикновено обемист джоб, отгдето, след доста много пъшкане и усилие, измъкна портфейл (колкото лист хартия с размер голяма осмина), закрепен на огромен кожен ремък. От това хранилище той извади две горни части за камшик, три-четири катарами, мъничка торбичка със зоб за мостра и най-подир неголяма пачка много замърсени банкноти: от тях отброи исканата сума и я подаде на Сам.
— А сега, Сами — рече старият джентълмен, щом частите от камшик, катарамите и зобът мостра бидоха всички сложени обратно, а портфейлът мушнат на дъното на същия джоб, — сега, Сами, знам един джентълмен тук, той ще ни свърши бързо-бързо работата, дет остава: човек на закона, Сами, пък мозъкът му кат на жабите, пръснат по цялото му тяло, та до върха на пръстите; приятел на лорда-канцелария, Сами, и само да му каже к’во иска, веднага, ще те затворят до края на живота кат нищо.
— А, не — рече Сам, — нищо подобно.
— Подобно на що? — запита мистър Уелър.
— Нищо няма да се прави по втория начин — уточни Сам. — „Хванах-му-кожата“ е истинска благословия, не е измислено по-хубаво нещо. Чел съм за туй във вестниците много често.
— Ама к’во общо има с нашта работа? — почуди се мистър Уелър.
— Ето к’во: аз се пиша за туй изобретение и ще ме опандизят по този начин — отвърна Сам. — Никакво подшушване на Канцеларията не ми е по вкуса. Пък е и доста опасно във връзка с излизането отново.
Прекланяйки се пред съображенията на сина си по тази точка, мистър Уелър веднага потърси високообразования Соломон Пел и му изрази желанието си да се издаде неотложно заповед за изплащане сумата от двадесет и пет лири, плюс разноските по процедурата; да се приложи мярка за неотклонение върху лицето, наименувано Самюъл Уелър; съответните разходи да се платят на Соломон Пел предварително.
Второразредният адвокат беше извънредно радостен, защото съдът беше освободил от отговорност изпадналия в затруднение кочияш. Той оцени високо привързаността на Сам към своя господар; заяви, че това силно му напомняло собствените му чувства на преданост към приятеля му лорд-канцлера; и начаса поведе по-възрастния мистър Уелър към Темпл, за да даде писмена клетвена декларация за дължимата сума, която помощникът му със синята чанта беше изготвил без отлагане.
Междувременно представиха официално Сам на оневинения джентълмен и неговите приятели и в качеството си на потомък на мистър Уелър от „Красивата дивачка“ той бе приет с подчертано уважение, като го поканиха на угощение по случай събитието; една покана, която той съвсем нямаше намерение да отказва.
Увеселенията на господата от тази прослойка обикновено се провеждат тържествено и кротко; но настоящият повод имаше подчертано празничен характер и те се отпуснаха съответно. След няколко доста шумни наздравици в чест на главния синдик и мистър Соломон Пел, отличил се този ден със своите блестящи качества, един джентълмен с петнисто лице и син шал предложи някой да изпее песен. Това естествено подсказваше, че щом джентълменът с петнистото лице тъй горещо желаеше да се пее, то това трябваше да стори сам той; но джентълменът с петнистото лице упорито и някак обидено отказа да пее. При което, нещо обикновено при подобни обстоятелства, последва доста остро пререкание.
— Господа — рече доставчикът на коне, — нека не изпортваме общото настроение на този чудесен повод: възможно е мистър Самюел Уелър да достави туй удоволствие на компанията.
— Истина, господа — рече Сам, — нямам много-много навика да пея без съпровод, но… само мир да има, както казал оня човек, дето се условил за пазач на някакъв фар.
След това предисловие мистър Самюъл Уелър запя следващото вълнуващо и прекрасно сказание, което ние смятаме за не твърде известно и поради това си позволяваме да го отразим дословно.