Съдбовният кораб [bg]

Тогава времето за мислене свърши. Бяха изравнили джамаилския кораб. Алтея чу ужасяващ звук, когато той се сблъска с нещо. Вероятно Парагон, помисли си с внезапна болка. Горкият ѝ луд кораб се впускаше в тази битка заради Кенит. Джамаилският кораб придоби застрашителни размери и наближаваше все повече и…

— Дръжте се! — извика някой.

Миг по-късно разбра, че беше предупреждение, но дотогава вече се плъзгаше по палубата. Докато се търкаляше и плъзгаше, в нея проблесна гняв. Как смееше Уинтроу да рискува така кораба ѝ? После през плътта си, опряна в магическото дърво, почувства колко устремена беше Вивачия в това преследване и залавяне. Тя беше избрала риска. Уинтроу бе направил всичко по силите си да го намали. Алтея достигна едно от телата на палубата и с потръпване се претърколи на крака. Бордът на джамаилския кораб беше близо колкото пристан. Тя видя как Ета скача от едната на другата палуба с острие в ръка. Дали Уинтроу предвождаше? Не го виждаше никъде. Тя се забърза да вземе острието, което мъртвецът все още стискаше.

Миг по-късно краката ѝ удариха джамаилската палуба. Навсякъде около нея се водеше сражение, твърде плътно, за да може да се ориентира. Къде беше племенникът ѝ? Един джамаилски моряк скочи да посрещне колебливото ѝ острие. Алтея парира непохватно първите му два опита да я убие. После отнякъде се появи друго острие, което преряза мъжа през гърдите. Той се извърна с вик и се запрепъва надалеч от нея.

Неочаквано до рамото ѝ стоеше Джек, налудничаво ухилена, както правеше при всякаква опасност.

— Мислиш ли, че ако спася сатрапа, той ще се ожени за мен? Ще ми хареса да съм сатрапеса или както там се казва.

Преди Алтея да успее да отговори, нещо разклати палубата под нея и запрати поборниците да се олюляват. Тя стисна здраво Джек.

— Какво беше това? — попита, докато се чудеше дали джамаилската флота не използваше катапултите си срещу заклещените кораби. Отговорът дойде от неистовия вик на един джамаилски моряк.

— Капитане, капитане, проклетата змия откъсна руля ни. Пълним се с вода и то бързо!

— Най-добре да вземем за каквото сме дошли и да се махаме от тази черупка — весело предложи Джек. Тя се хвърли в битката, без да показва предпочитания към определен противник, а си проправяше път като косеше през мелето. Алтея я следваше плътно, като не правеше много повече от това да държи мъжете на разстояние. — Мисля, че видях Ета… ах, ето ни! — възкликна Джек, а после: — В името на Са и топките на Ел! — изпсува тя. — Те са на земята, окървавени, и двамата!