Зовът на барабана [bg]

Потърках чело между веждите си в усилие да запазя спокойствие като нея. Споменаването на Гейлис бе събудило още един спомен — но такъв, който се опитвах да забравя.

— Има и друг начин — казах аз, като опитвах да се овладея. — Друг преход. В Хаити — тук го наричат Испаньола. В джунглата е, там има каменни монолити на един хълм, но проходът е в една пещера.

Горският въздух беше хладен, но не сенките накараха кожата ми да настръхне. Потърках ръцете си, за да ги стопля. Исках да излича спомена за Абандаве от паметта си — и бях се опитала, — но това място не се забравяше лесно.

— Ти си била там? — Тя се наведе напред.

— Да, ужасно място. Но Индиите са много по-близо от Шотландия и корабите плават между Чарлстън и Ямайка почти целогодишно. — Поех дълбоко дъх, вече се чувствах малко по-добре. — Няма да е лесно да се мине през джунглата, но това ще ти даде малко повече време… малко повече време, за да открием Роджър. — Ако все още може да бъде открит, помислих си, но не го казах. С този страх щях да се справям по-късно.

Едно кестеново листо се спусна в скута на Бриана, ярко жълто на мекия кафяв домашнотъкан плат, и тя го приглади разсеяно с палец. Погледна ме, сините ѝ очи светеха напрегнато.

— А това място като другото ли действа?

— Изобщо не знам как действат! Звучеше различно, като звън на камбана, а не като жужене. Но е проход, със сигурност.

— Ти си била там — каза тя бавно, гледаше ме изпод вежди. — Защо? Искала си да се върнеш обратно? След като си го открила? — В гласа ѝ се усещаше леко колебание; не можеше все още да нарече Джейми „моя баща“.

— Не. Отидох заради Гейлис Дънкан. Тя го откри.

Бриана отвори широко очи.

— Тя е тук?

— Не, тя е мъртва.

Поех дълбоко дъх, още усещах спомена от шока и трептенето от удара на брадвата в ръката ми. Понякога мислех за нея, за Гейлис, когато бях сама в гората. Понякога ми се струваше, че чувам гласа ѝ зад себе си и се обръщах бързо, но виждах само клоните на елите, разклатени от вятъра. От време на време имах чувството, че очите ѝ ме гледат — зелени и ярки като дърво напролет.

— Съвсем мъртва — казах твърдо и смених темата. — Но как изобщо се случи това?

Тя не се опита да се престори, че не знае за какво говоря. Погледна ме право в очите и изви вежда.

— Ти си лекар. По колко начина може да се случи?

Погледнах я с интерес.

— А не се ли сети за предпазни средства?

Изчерви се и смръщи вежди.

— Не възнамерявах да правя секс тук!

Хванах се за главата и забих вбесена пръсти в скалпа си.

— Мислиш, че хората го планират? Господи, колко пъти идвах в училището ти, за да говоря за това…