Зовът на барабана [bg]

— О, да. Късметът на Дану беше с мен снощи… и все още е така, както изглежда. — Той ѝ се усмихнал очарователно, но не пускал ръката ѝ.

— Аз… питах се дали ще ми го продадете. — Тя била взела почти всичките си пари, но нямала представа колко може да струва един златен пръстен.

— Защо? — Този въпрос я сварил неподготвена и тя трескаво затърсила отговор.

— Ами… прилича на пръстен, който майка ми имаше — отвърнала, неспособна да измисли нищо по-добро от истината. — Къде го намерихте?

Нещо помръднало в очите му, макар че той още се усмихвал. Посочил към тъмното стълбище и стиснал ръката ѝ под лакътя си. Бил по-висок от нея. Тя се отдръпнала предпазливо, но той стиснал бързо ръката ѝ.

— Значи искаш пръстена? Слез в каютата ми, скъпа, и ще видим дали ще можем да се разберем.

Долу той налял бренди; тя отпила една глътка, но той пил много, пресушил чашата и си налял втора.

— От къде ли? — попитал небрежно в отговор на настоятелните ѝ въпроси. — Ами… е, един джентълмен не бива да разказва за своите дами, нали? — Смигнал ѝ. — Любовен спомен — прошепнал.

Усмивката ѝ застинала и брендито, което била отпила, запарило в стомаха ѝ.

— Дамата, която… ви го даде — попитала тя. — В добро здраве ли беше?

Той я погледнал смаян, буквално зяпнал.

— За късмет — добавила тя бързо. — Лош късмет е да носиш бижу, което е принадлежало на… на мъртвец.

— Така ли? — Усмивката му се завърнала. — Не мога да кажа, че съм забелязал такъв ефект. — Оставил чашата и се оригнал леко. — Все пак мога да те уверя, че дамата, от която имам този пръстен, си беше жива и здрава.

Паренето в стомаха ѝ отслабнало.

— О, радвам се да го чуя. Ще ми го продадете ли?

Той се залюлял назад на стола, гледал я усмихнат.

— Ще го продам. А ти какво предлагаш, скъпа?

— Петнайсет лири стерлинги. — Сърцето ѝ забило по-бързо, когато той се изправил. Щял да се съгласи. Къде ли го държал?

Той станал, хванал я за ръката и я дръпнал от стола.

— Имам си пари, скъпа. Какъв цвят са космите между краката ти?

Тя дръпнала ръката си и отстъпила бързо, но се блъснала в стената на каютата само след няколко крачки.

— Бъркате ме с някоя. Аз не смятах да…

— Може — казал той и усмивката разкрила крайчетата на зъбите му. — Но аз смятах. И мисля, че вероятно ти ме бъркаш с някого, скъпа.

Той пристъпил към нея. Тя грабнала бутилката с бренди от масата и замахнала към главата му. Той се навел бързо, изтръгнал бутилката от ръката ѝ и я зашлевил през лицето.

Тя залитнала, почти ослепена от болката. Той я хванал за раменете и я принудил да коленичи. Пръстите му се вкопчили в косата ѝ, близо до скалпа, и дръпнали силно главата ѝ. Задържал я така, с изкривена под ужасен ъгъл глава, докато с другата ръка отварял бричовете си. Сумтял тихо от удоволствие, пристъпил напред и тласнал хълбоците си към нея.