Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
— Постоянно! Всяка година! Майка ми е секс енциклопедия! Имаш ли представа колко ужасяващо е майка ти да стои пред всички и да рисува пениси?
Лицето ѝ стана с цвета на алените кленове заради спомена.
— Явно не съм се справила много добре — казах сопнато, — след като не можеш да разпознаеш пенис, щом го видиш.
Тя извърна рязко лице към мен и ме изгледа лошо, но после се отпусна, когато видя, че се шегувам… или поне се опитвам.
— Е, триизмерни изглеждат по-различно.
Това ме хвана неподготвена и аз се засмях. След миг колебание тя се присъедини към мен с колеблив кикот.
— Знаеш какво имам предвид. Дадох ти рецептата, преди да тръгна.
Тя ме погледна над дългия си прав нос.
— Да, не бях изпитвала такъв шок в живота си! Явно си решила, че ще хукна да спя с когото ми падне още щом потеглиш?
— Да не намекваш, че те е спирало единствено присъствието ми? — Ъгълчето на устните ѝ потрепна.
— Е, не само това — призна тя. — Но и ти имаш нещо общо, ти и татко. Все пак, аз… не исках да ви разочаровам. — Потрепването се засили и аз я прегърнах силно, гладката ѝ коса легна на бузата ми.
— Не би могла, скъпа — промърморих и я залюлях леко. — Никога не сме се разочаровали от теб, никога.
Напрежението и тревогата отслабваха, докато я прегръщах. Накрая тя пое дълбоко дъх и се отдръпна.
— Може би не ти и татко — каза тя. — Но…? — Наклони глава към вече невидимата къща.
— Той не би… — започнах, после спрях. Истината беше, че не знаех какво би сторил Джейми. От една страна, беше склонен да мисли, че Бриана е чудо небесно. От друга, си имаше свои схващания за сексуалната чест, които можех да опиша единствено като старомодни — по очевидни причини — и не се смущаваше да ги изразява.
Той беше светски човек, добре образован, толерантен и състрадателен. Това обаче по никакъв начин не означаваше, че споделя или разбира схващанията на модерния човек; знаех, много добре, че не ги споделя. И не можех да си представя, че отношението му към Роджър би било по-различно.
— Ами — казах със съмнение — няма да се учудя, ако реши да забие един юмрук на Роджър. Но не се тревожи — добавих, като видях тревогата ѝ. — Той те обича — казах аз и пригладих разрошената коса от лицето ѝ. — И няма да спре да те обича.
Станах и изтърсих жълтите листа от полата си.
— Значи ще имаме известно време, но не бива да го пилеем. Джейми може да изпрати вест по реката да се оглеждат за Роджър. Като стана дума за него… — поколебах се и махнах една суха папрат от ръкава си. — Сигурно не знае за това, нали?
Бриана пое дълбоко дъх, стисна силно в юмрук листото и го смачка.
— Виж, точно в това е проблемът. — Погледна ме и внезапно отново стана моето малко момиченце. — Не е от Роджър.
— Какво? — попитах тъпо.
— Не е от Роджър. Бебето — каза тя през зъби.
Седнах отново до нея. Тревогата ѝ за Роджър явно придобиваше нови измерения.
— Кой? — попитах. — Тук или там? — Вече пресмятах — трябваше да е тук, в миналото. Ако беше мъж от нейното време, нямаше да е във втория месец. Беше го направил някой не само от миналото, но и в колониите.
Не възнамерявах да правя секс — беше ми казала. Не, разбира се, че не. Тя не беше казала на Роджър, защото се е страхувала, че ще я последва — той беше нейната котва, ключът ѝ към бъдещето. Но в такъв случай…
— Тук — каза тя, потвърждавайки изчисленията ми. Зарови из джоба на полата си и извади нещо. Подаде ми го и аз автоматично отворих ръка.
— Боже Господи! — Старата златна халка блестеше на слънцето и ръката ми се сви инстинктивно над нея. Беше топла от допира до кожата ѝ, но аз усетих как през пръстите ми се процежда ужасен студ.
— Бонет? Стивън Бонет?
Гърлото ѝ помръдна конвулсивно и тя преглътна, после кимна рязко.
— Не смятах да ти казвам… не можех; не и след като Иън ми каза какво се е случило в реката. Отначало не знаех какво ще направи татко; страх ме беше, че ще обвини мен. А когато го опознах по-добре… разбрах, че ще се опита да намери Бонет… това би направил. Не можех да го позволя. Ти си го виждала, знаеш го какъв е. — Тя седеше на слънцето, но през нея премина тръпка и тя потърка ръцете си, сякаш мръзнеше.
— Знам го. — Устните ми бяха сковани. Думите ѝ кънтяха в ушите ми.
Не смятах да правя секс. Не можех да ти кажа… страхувах се, че ще обвини мен.
— Какво ти направи? — попитах, изненадана колко спокойно звучи гласът ми. — Нарани ли те, скъпа?