Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Зовът на барабана [bg]
Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зовът на барабана [bg]

Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:

Незабравими персонажи… Подходящо вплетени в историческата епоха. Прочетох я на един дъх. The Cincinnati Post
1 ... 324 325 326 327 328 329 330 331 332 ... 451
Перейти на страницу:

— Постоянно! Всяка година! Майка ми е секс енциклопедия! Имаш ли представа колко ужасяващо е майка ти да стои пред всички и да рисува пениси?

Лицето ѝ стана с цвета на алените кленове заради спомена.

— Явно не съм се справила много добре — казах сопнато, — след като не можеш да разпознаеш пенис, щом го видиш.

Тя извърна рязко лице към мен и ме изгледа лошо, но после се отпусна, когато видя, че се шегувам… или поне се опитвам.

— Е, триизмерни изглеждат по-различно.

Това ме хвана неподготвена и аз се засмях. След миг колебание тя се присъедини към мен с колеблив кикот.

— Знаеш какво имам предвид. Дадох ти рецептата, преди да тръгна.

Тя ме погледна над дългия си прав нос.

— Да, не бях изпитвала такъв шок в живота си! Явно си решила, че ще хукна да спя с когото ми падне още щом потеглиш?

— Да не намекваш, че те е спирало единствено присъствието ми? — Ъгълчето на устните ѝ потрепна.

— Е, не само това — призна тя. — Но и ти имаш нещо общо, ти и татко. Все пак, аз… не исках да ви разочаровам. — Потрепването се засили и аз я прегърнах силно, гладката ѝ коса легна на бузата ми.

— Не би могла, скъпа — промърморих и я залюлях леко. — Никога не сме се разочаровали от теб, никога.

Напрежението и тревогата отслабваха, докато я прегръщах. Накрая тя пое дълбоко дъх и се отдръпна.

— Може би не ти и татко — каза тя. — Но…? — Наклони глава към вече невидимата къща.

— Той не би… — започнах, после спрях. Истината беше, че не знаех какво би сторил Джейми. От една страна, беше склонен да мисли, че Бриана е чудо небесно. От друга, си имаше свои схващания за сексуалната чест, които можех да опиша единствено като старомодни — по очевидни причини — и не се смущаваше да ги изразява.

Той беше светски човек, добре образован, толерантен и състрадателен. Това обаче по никакъв начин не означаваше, че споделя или разбира схващанията на модерния човек; знаех, много добре, че не ги споделя. И не можех да си представя, че отношението му към Роджър би било по-различно.

— Ами — казах със съмнение — няма да се учудя, ако реши да забие един юмрук на Роджър. Но не се тревожи — добавих, като видях тревогата ѝ. — Той те обича — казах аз и пригладих разрошената коса от лицето ѝ. — И няма да спре да те обича.

Станах и изтърсих жълтите листа от полата си.

— Значи ще имаме известно време, но не бива да го пилеем. Джейми може да изпрати вест по реката да се оглеждат за Роджър. Като стана дума за него… — поколебах се и махнах една суха папрат от ръкава си. — Сигурно не знае за това, нали?

Бриана пое дълбоко дъх, стисна силно в юмрук листото и го смачка.

— Виж, точно в това е проблемът. — Погледна ме и внезапно отново стана моето малко момиченце. — Не е от Роджър.

* * *

— Какво? — попитах тъпо.

— Не е от Роджър. Бебето — каза тя през зъби.

Седнах отново до нея. Тревогата ѝ за Роджър явно придобиваше нови измерения.

— Кой? — попитах. — Тук или там? — Вече пресмятах — трябваше да е тук, в миналото. Ако беше мъж от нейното време, нямаше да е във втория месец. Беше го направил някой не само от миналото, но и в колониите.

Не възнамерявах да правя секс — беше ми казала. Не, разбира се, че не. Тя не беше казала на Роджър, защото се е страхувала, че ще я последва — той беше нейната котва, ключът ѝ към бъдещето. Но в такъв случай…

— Тук — каза тя, потвърждавайки изчисленията ми. Зарови из джоба на полата си и извади нещо. Подаде ми го и аз автоматично отворих ръка.

— Боже Господи! — Старата златна халка блестеше на слънцето и ръката ми се сви инстинктивно над нея. Беше топла от допира до кожата ѝ, но аз усетих как през пръстите ми се процежда ужасен студ.

— Бонет? Стивън Бонет?

Гърлото ѝ помръдна конвулсивно и тя преглътна, после кимна рязко.

— Не смятах да ти казвам… не можех; не и след като Иън ми каза какво се е случило в реката. Отначало не знаех какво ще направи татко; страх ме беше, че ще обвини мен. А когато го опознах по-добре… разбрах, че ще се опита да намери Бонет… това би направил. Не можех да го позволя. Ти си го виждала, знаеш го какъв е. — Тя седеше на слънцето, но през нея премина тръпка и тя потърка ръцете си, сякаш мръзнеше.

— Знам го. — Устните ми бяха сковани. Думите ѝ кънтяха в ушите ми.

Не смятах да правя секс. Не можех да ти кажа… страхувах се, че ще обвини мен.

— Какво ти направи? — попитах, изненадана колко спокойно звучи гласът ми. — Нарани ли те, скъпа?

1 ... 324 325 326 327 328 329 330 331 332 ... 451
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)