Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Как? — понечи да попита Демира. Светлина, колко отпаднала се чувстваше. Изцеряването причиняваше това, но дори да измъкне ръцете си изпод чаршафа й струваше усилие. Сигурно се беше озовала на прага на смъртта. Изцеряването не оставяше белези, но спомените и слабостта бяха предостатъчно.
— В гостилницата влезе някакъв мъж — отрони Стиван — и каза, че искал ейл. Каза, че видял айилци да преследват една Айез Седай — описа те съвсем точно — и твърдеше, че ще те убият. Още докато говореше, усетих… — Той направи гримаса и очите му се замъглиха.
— Стиван ме помоли да тръгна с него — каза Берениша, — само дето не ме повлече — и тичахме през цялото време. Честно казано, не бях сигурна дали сме пристигнали навреме, докато ти не отвори очи преди малко.
— Естествено — проговори Мерана — всичко това е било част от същата клопка, от същото предупреждение. Айилците и мъжът. Жалко, че го оставихме да си отиде, но толкова се бяхме разтревожили за теб, че той успя да се измъкне преди някой да се сети да го задържи.
Демира се беше замислила за Майрам и как това ще се отрази на издирването в библиотеката, за това колко време ще е нужно на Стиван да се успокои, и това, което говореше Мерана, не проникваше в ума й — чак до последните думи.
— Да го задържите? Предупреждение? За какво говориш, Мерана? — Берениша измърмори нещо, как щяла да го разбере само ако й го покажат написано в книга. Берениша понякога имаше хаплив език.
— Да си видяла някой да е идвал в гостилницата за пиене, откакто пристигнахме, Демира? — попита търпеливо Мерана.
Истина беше — не беше виждала. Една или дори две Айез Седай не променяха много нравите в един хан в Кемлин, но девет наведнъж бяха съвсем друго нещо. Напоследък госпожа Чинчонайн им го изтъкваше открито.
— Значи е било замислено да разберете, че са ме убили айилци. Или навярно да бъда намерена преди да умра. — Тя си спомни какво й беше изръмжал онзи непознат със злобното лице. — Казаха ми да ви предам да стоите настрана от ал-Тор. Точните думи бяха: „Кажи на другите вещици да стоят настрана от Преродения Дракон.“ Едва ли щях да мога да предам посланието мъртва, нали? Къде бяха раните ми?
Стиван се помръдна на столчето и я погледна измъчено.
— И двете за малко да улучат някой орган и да те убият на място, но кръвта, която си изгубила…
— Какво да правим сега, Мерана? — прекъсна го Демира, преди да е започнал да й обяснява колко глупаво е било от нейна страна да се остави да я спипат така.
— Според мен трябва да намерим виновните айилци — каза твърдо Берениша — и да ги накажем за назидание. — Тя беше родом от Граничните блата на Шиенар и айилските набези бяха неотменима част от детството й. — Сеонид е съгласна с мен.
— О, не! — възрази Демира. — Няма да допусна първият ми шанс да проуча айилците да рухне. Те няма да кажат нито дума, ако това стане. Кръвта си е моя в края на краищата. Освен това, ако мъжът, който ви е предупредил, не е бил също айилец, за мен е очевидно, че са действали по заповеди, а ми се струва, че има само един човек в Кемлин, който заповядва на айилците.
— Останалите — каза Мерана и погледна сурово Берениша — сме съгласни с теб, Демира. Повече и дума не искам да чуя за губене на време и сили, за да намерим глутница хрътки сред стотици други, докато мъжът, който ги е изпратил на лов, се разхожда на воля и ни се хили. — Берениша настръхна преди да кимне, но тя винаги правеше така.
— Най-малкото трябва да покажем на ал-Тор, че не може да се държи с Айез Седай по този начин — каза рязко Берениша. Бърз поглед от страна на Мерана и тя посмекчи тона си, макар това никак да не й харесваше. — Но не толкова рязко, че да провалим всичките си замисли, разбира се.
Демира въздъхна. Наистина се чувстваше отпаднала.
— Хрумна ми нещо. Ако открито го обвиним за това, което е направил, той, разбира се, ще го отрече, а не разполагаме с никакво доказателство, за да му го хвърлим в лицето. Не само това, но може да се окаже мъдро да оставим да се разбере, че той се чувства свободен да напада Айез Седай като безпомощни зайци. — Мерана и Берениша се спогледаха и кимнаха. Бедничкият Стиван се навъси свирепо — той никога не оставяше някой, който я е наранил, да се измъкне току-така. — Няма ли да е по-добре да не казваме нищо? Това със сигурност ще го накара да се позамисли и поизпоти. Защо не сме казали нищо? Какво ще предприемем сега? Всъщност аз не знам какво бихме могли, но може поне да го накара да започне да се озърта.
— Много точно — каза Верин от вратата. — Ал-Тор трябва да започне да уважава Айез Седай, иначе съдействие няма да получи. — Тя даде знак на Стиван да излезе — той изчака кимването на Демира, разбира се — след което седна на столчето му. — Мислех си, че след като ти се оказа мишената… — Тя изгледа начумерено Мерана и Берениша. — Вие двете няма ли да седнете? Нямам намерение да си счупя врата, за да ви гледам. — Верин продължи, докато заемаха единствения стол в стаята и второто трикрако столче до леглото. — След като ти се оказа мишената, Демира, трябва да помогнеш да решим как да се даде урок на господин ал-Тор. И ти, изглежда, вече си започнала.