Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Тя изсумтя раздразнено и изведнъж замириса притеснено.
— Ранд е излязъл от двореца, Перин.
— Е, и? — Наведен да види по-добре едно много дребно седефено копченце, той се навъси. — Ти как разбра?
— Девите. Баин и Чиад ме научиха малко на техния ръчен говор. Само не го издавай, Перин. По начина, по който започнаха да се държат, когато разбраха, че тук има айилци, струва ми се, че може би не трябваше да го правят. Освен това може би ще е добре да разбирам какво си говорят Девите, без те да знаят. Те май са доста нагъсто около Ранд. — Тя се извърна, изгледа го закачливо и го погали по брадата. — Онези, първите Деви, които срещнахме, смятаха, че имаш хубави мишци, но за ето това нямат високо мнение. Айилките нищо не разбират от хубави бради.
Той поклати глава и я изчака да се обърне отново, след което пъхна в джоба копчето, което се беше откъснало, докато тя се извръщаше. Може би нямаше да забележи — той лично цяла седмица беше ходил с едно липсващо копче на палтото и не беше го забелязал, докато тя не му го показа. Колкото до брадите, според Гаул айилците винаги се бръснеха гладко; Баин и Чиад бяха смятали, че брадата му е много подходящ предмет за странните им шеги. Той лично неведнъж се беше канил да се обръсне при тази жега. Но Файле наистина харесваше брадата му.
— Какво щеше да ми кажеш за Ранд? Защо трябва да има значение дали е напуснал палата?
— Просто за да знаеш какво прави зад гърба ти. Явно не си знаел, че той излиза. Не забравяй, той наистина е Преродения Дракон. Все едно че е крал, дори крал на кралете, а кралете понякога се възползват и злоупотребяват с приятелите си, случайно или нарочно.
— Ранд не би го направил. Ти какво ми предлагаш впрочем? Да го шпионирам ли?
Каза го на шега, но тя отвърна:
— Не ти, обич моя. Шпионирането е женска работа.
— Файле! — Той се дръпна толкова рязко, че за малко да откъсне още едно копче, хвана я за раменете и я обърна към себе си. — Ти няма да шпионираш Ранд, чу ли ме? — Тя си надяна опърничава физиономия, със стиснати устни и присвити очи — от нея направо завоня на опърничавост, — но и той можеше да бъде упорит. — Файле, бих искал да видя част от онова покорство, с което толкова много се хвалеше. — Доколкото можеше да прецени, тя правеше каквото й каже само когато й е добре и е доволна, иначе не, иначе забравяше за всяко послушание, независимо дали беше прав, или не. — Говоря ти сериозно, Файле. Искам да ми обещаеш. Няма да участвам в ни…
— Обещавам ти, сърце мое — отвърна тя и докосна устата му с пръсти. — Обещавам ти, че няма да шпионирам Ранд. Виждаш ли как слушам своя повелител и съпруг? Запомни ли колко внучета каза майка ми, че очаква?
Внезапната смяна на темата го накара да примигне. Но тя му бе обещала, това беше важното.
— Шест, струва ми се. Престанах да ги броя, когато взе да уточнява кои да са момчета и кои — момичета. — Лейди Дейра бе подхванала също така едни смайващо откровени съвети как точно да се постигне това; за щастие, по-голямата част той беше пропуснал, докато се чудеше дали да не излезе. Файле само кимаше, сякаш това бе най-естественото нещо на света — и то пред съпруга си и баща си.
— Поне шест — уточни тя с наистина порочна усмивка. — Перин, тя няма да миряса и ще занича през раменете ни, докато не й съобщя, че може да очаква първия ни син, та си мислех, стига изобщо да успееш някога да ми разкопчаеш тези копчета… — След месеци брак тя продължаваше да се изчервява, но широката усмивка не изчезна от лицето й. — Присъствието на истинско легло след толкова седмици ме прави дръзка като селско момиче по жътва.
Понякога той се чудеше какви ли ще са тези салдейски селски момичета, за които непрекъснато му подхвърляше. Изчервявания или не, ако те бяха толкова дръзки, колкото Файле, когато двамата останеха насаме, в Салдеа никога нямаше да си ожънат реколтата. Той счупи още две копчета, мъчейки се да свали роклята й, и тя не възрази. Дори му скъса ризата.
Демира с изненада отвори очи и с още по-голяма изненада разбра, че лежи в леглото си, в собствената си стая в „Короната на розите“. Очакваше да е мъртва, а не разсъблечена и завита с ленен чаршаф. Стиван седеше на столче откъм краката й и изглеждаше едновременно облекчен, угрижен и строг. Слабичкият й кайриенски Стражник беше с една глава по-нисък от нея и с двадесет години по-млад въпреки сивите косми по слепоочията си, но понякога се опитваше да се държи бащински и твърдеше, че тя не можела да се пази. Тя много се боеше, че този инцидент ще му даде основание да мърмори месеци наред. Мерана бе от едната страна на леглото й и изглеждаше гробовно, Берениша — от другата. Пълничката Жълта сестра винаги изглеждаше гробовно, но този път лицето й беше абсолютно мрачно.