Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Ето го и знака. Кутийка от безалкохолно (в случая червена кока-кола), валяща се в канавката МЕЖДУ ЗАДНОТО ляво колело на една лимузина „Нисан“ и бордюра. Точно където трябваше да бъде, на двадесет метра пред него. Не би могла да е захвърлена там много отдавна. Някой щеше да я вземе и да я пусне в един от контейнерите наблизо. Възхищаваше се на чистотата в Токио и самоуважението на гражданите, което тя олицетворяваше. Всъщност той се възхищаваше на почти всичко у тези трудолюбиви и вежливи хора, ала това само го караше да се тревожи доколко осведомено и усърдно е контраразузнаването им. Вярно, че се прикриваше като дипломат и нямаше от какво да се страхува освен от опетняване на една кариера, която винаги можеше да смени. Все си повтаряше, че наложените му от прикритието задължения са го научили на много неща за бизнеса, решеше ли да спре да служи на правителството си. Той продължи напред по пренаселения тази сутрин тротоар, наведе се и взе кутийката. Дъното й бе кухо и вдлъбнато нарочно за удобно скривалище и дипломатът ловко отлепи прикрепения с тиксо предмет, след което просто пусна кутийката в контейнера за смет в края на уличката и зави наляво, за да отиде в посолствоте. Приключи още една важна мисия, макар на пръв поглед да изглеждаше, че само е почистил боклука от една от улиците на този най-изискан от всички град. Две години професионална подготовка, за да стане събирач на смет. Може би до няколко години щеше да започне да набира свои агенти. Така поне нямаше да си цапа ръцете.
Когато влезе в посолството, той сам намери пътя до кабинета на майор Шеренко и предаде намереното, след което се отправи към своето бюро, за да свърши кратката си сутрешна работа.
Борис Шеренко беше толкова зает, колкото винаги се бе надявал да бъде. Назначението му на този пост предполагаше хубава и спокойна дейност, нещо като търговско разузнаване: да научава промишлени похвати, които родината му би могла лесно да копира. Служба по-скоро в сферата на бизнеса, отколкото на истинския шпионаж. Загубата на мрежата на Олег Лялин БОДИЛ доведе до професионална катастрофа, която той известно време се мъчи да оправи без особен успех. Изменникът Лялин беше майстор в прокрадването в разни търговски операции, докато Шеренко се стараеше да постигне едно по-традиционно проникване в японските държавни органи. Усилията му да повтори постиженията на Олег дадоха плод едва когато задачата му се превърна в една съвсем различна мисия, изненадваща за самия него не по-малко, отколкото сегашното положение несъмнено беше за американците, ужилени така жестоко от някогашните си съюзници. Поредната баналност, която американците си бяха позволили да забравят: човек не може да вярва на никого.
Поне току-що оставеният на бюрото му пакет не представляваше трудност: две пози от тридесет и пет милиметров черно-бял филм, превърнат вече във фотографски негатив. Бе въпрос на минути да отлепи сивото тиксо и да го разтвори. Колкото и обиграна да беше агенцията му, действителният шпионаж често се оказваше досаден като сглобяването на играчките от рождения ден на детето ти. В случая той откъсна филма с помощта на джобно ножче и ярка светлина и едва не се поряза. Постави двете пози в картончета за диапозитиви, които пъхна едно след друго в проекционен апарат. Следващата задача бе да препише данните в един бележник — поредното скучно задължение. Веднага разбра, че си струва. Информацията трябваше да бъде потвърдена чрез други източници, ала новината беше хубава.
— Ето ги вашите два вагона — заяви служителят на Американската национална ЖП компания. Мястото бе толкова очевидно, че им трябваше цял ден да го осъзнаят. Двете прекомерно големи товарни платформи се намираха на ракетната площадка в Йошинобу, а до тях бяха трите транспортни контейнера за ракетоносителите SS-19/H-11. Просто си стояха там, на разпределителната станция. — Тук може би има още един, ей това подаващо се от сградата нещо.
— Не може да имат само два, нали? — попита Крис Скот.