По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Но нали…
Райън рязко ги прекъсна:
— Стига! Престанете с този безсмислен спор! Ще потвърдим, че става дума за предумишлен акт на насилие, но все още нямаме неоспорими доказателства. А освен това не знаем каква е целта на това нападение, а след като не я знаем, нямаме право да го обявим за нарушение на международното право, нали? — Всички кимнаха.
— Чудесно, тогава след петнадесет минути ще направя изявление, но после репортерите ще ме засипят с въпроси, а аз ще бъда принуден да им сервирам само куп лъжи.
— В общи линии точно така ще стане, господин президент — потвърди Арни ван Дам.
— Никак не ми допада тази роля! — гневно каза Джак. — И на всичкото отгоре онези в Пекин ще са наясно, че говоря лъжи.
— Възможно е, но не е съвсем сигурно — възрази Ед Фоли.
— Никога не съм бил добър лъжец — въздъхна Райън.
— Налага се да се научиш — посъветва го Арни ван Дам. — И то бързо.
Обратният полет от Техеран до Париж премина в мълчание. Адлер нагласи масичката пред седалката, извади бележника си и през целия път записваше диалога от срещата в Техеран, като използваше добре тренираната си памет. После добави личните си впечатления за всичко, от външния вид на Даряеи до хаотично нахвърляните документи върху бюрото му. Накрая му остана един час да прегледа обширните записки и да се заеме с аналитичните коментари. Престоят в Париж бе по-малко от час, но това се оказа достатъчно да се срещне още веднъж с Клод и придружителите му и дори да изпият по чаша вино. Накрая шефът на американската дипломация и свитата му отново се озоваха на борда на VC-20B.
— Как мина? — попита Джон, когато самолетът набра височина.
Адлер си припомни, че Кларк не е обикновен агент на ЦРУ, а член на Службата по оценка на външнополитическите промени.
— Първо ми кажете — какво успяхте да свършите, докато се разхождахте из улиците на Техеран?
Джон бръкна в джоба си и извади златната огърлица.
— Това означава ли, че сме ангажирани с някой в Техеран? — усмихна се изненадано държавният секретар.
Кларк посочи към Динг.
— Не, сър. Само той е ангажиран.
Когато самолетът се издигна още по-нависоко в небето, радистът включи свързочната апаратура. Факсапаратът веднага започна да печата.
— …последните данни потвърдиха, че има единадесет загинали американски граждани, а трима са безследно изчезнали. Четирима от оцелелите граждани на САЩ са с тежки обгаряния и са настанени в местните болници. С това приключвам изявлението си — заяви президентът.
— Господин президент! — ревнаха едновременно тридесет гласа.
— Моля ви, един по един. — Джак посочи една журналистка от предния ред.
— Пекин твърди, че Тайван пръв е открил огън. Ще го потвърдите ли?
— Вече обсъдихме получените сведения, обаче ни е нужно още време, за да се уверим, че всичко е изяснено докрай. Не мисля, че имам право да обявявам окончателна преценка за инцидента.
— Но и двете страни са си разменили удари, нали? — продължи журналистката.
— Да, изглежда, че е станало точно така.
— Тогава знаем ли чия ракета е поразила еърбъса?
— Както вече ви обясних, все още продължаваме разследването. — „Дръж ги изкъсо, Джак!“ — каза си той. Нали все още с нищо не ги бе излъгал? — Да? — посочи той към следващия репортер.
— Господин президент, при толкова много загинали американски граждани какво ще предприемете, за да ни гарантирате, че тази трагедия няма да се повтори?
Поне на този въпрос можеше да отговори напълно искрено.
— В момента се занимаваме тъкмо с това. Обаче засега няма да кажа нищо повече, освен че ще призовем правителствата на двата Китая да се въздържат от каквито и да било ответни реакции и да обмислят грижливо следващите си действия. Нито едно правителство в света не печели от смъртта на невинни граждани. Напоследък в този район военните проведоха доста интензивни учения, а напрежението, възникнало в резултат на тези учения, не е от полза за стабилността в района.
— Излиза, че ще призовете и двете страни да ограничат маневрите, така ли да ви разбираме?
— Да. Ще им предложим да обсъдят ситуацията по-задълбочено.
— Господин президент — обади се Джон Плъмър, — това е първата външнополитическа криза, откакто влязохте в Белия дом, и…
Райън го погледна намръщено. Искаше му се да му тръсне в лицето, че първата криза не е тази, а онази, която се разрази именно по негова вина, обаче не можеше да си позволи да си създава още врагове сред журналистическата гилдия. Всеки президент бе длъжен да се старае да печели повече приятели сред представителите на всемогъщите медии, макар че, както сам се бе убедил, това бе изключително трудна задача.