По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Благодаря ви, че се съгласихте да ме приемете в такъв кратък срок — заяви Адлер и се настани в приготвеното за него кресло.
— Вие идвате много отдалеч. Добре ли пътувахте? — любезно се заинтересува Даряеи.
— Нямахме никакви затруднения — призна Адлер. Успя да потисне прозявката си. Беше недопустимо да показва признаци на умора. Преди да тръгне за срещата беше изпил три чаши силно кафе и сега стомахът му се обаждаше. За всяка сериозна среща дипломатите се подготвят старателно, като хирурзи пред вратата на операционната а той притежаваше достатъчно опит, за да си позволи да покаже, че стомахът му е неспокоен от вълнение.
— Съжалявам, че не успяхме да ви покажем повече от нашия град. Тук има толкова много красиви гледки и исторически паметници. — Двамата мъже изчакаха превода. Преводачът беше тридесетгодишен мъж, доста напрегнат, и според Адлер се страхуваше от Даряеи. Беше облечен в леко поизмачкан костюм, но пък аятолахът беше с широки персийски дрехи, може би за да подчертае духовната и националната си принадлежност. Махмуд Хаджи се държеше изтежко, но без видими признаци на враждебно отношение… ала най-странното бе, че изглеждаше напълно лишен от нормално човешко любопитство.
— Може би при следващото ми посещение.
Последва приятелско кимване.
— Да. — Този път го каза на английски, което веднага напомни на Адлер, че този иранец разбира езика на своя гост. Все пак това бе малко необичайно нарушение на протокола, машинално отбеляза държавният секретар.
— Много време измина, откакто не е осъществяван директен контакт между представители на вашата и на моята страна, поне не на толкова високо ниво.
— Това не може да се отрече, обаче ние нямаме нищо против подобни контакти. С какво мога да ви бъда полезен, господин държавен секретар?
— Ако не възразявате, бих бил радостен да обсъдим въпросите около стабилността в този район.
— Стабилността ли? — невинно подпита Даряеи. — Какво искате да кажете?
— Учредяването на Обединената ислямска република доведе до появата на нова държава в района, която превъзхожда всички свои съседи както по територия, така и по брой на населението. Това е въпрос, който донякъде ни безпокои.
— Аз бих казал, че с това стабилността в района само се е подобрила. Не беше ли именно иракският режим главният виновник за дестабилизирането на Близкия изток? Нали Ирак започна две поредни агресивни войни? Докато ние никого не сме нападали.
— Това не може да се отрече — съгласи се Адлер.
— Ислямът е религия, проповядваща мир и братство — продължи аятолахът, но сега заговори с преподавателски тон и веднага си пролича, че е посветил дълги години на тази професия. Макар и леко напевен и тих, гласът му не звучеше успокояващо и в него се долавяха стоманени нотки.
— Това също е чиста истина, обаче в света хората от вашата религия, дори и да се кълнат, че са фанатично предани на Корана, не винаги следват принципите на исляма — подчерта шефът на американската дипломация.
— За разлика от нас, другите държави не приемат правилата, определени ни от Бога. Само чрез признаването на тези предписания могат да бъдат постигнати както мирът, така и справедливостта. Зад тези прости думи се крият неподозирано дълбоки истини, които могат да бъдат разбрани само от просветени люде.
„Би трябвало да съм благодарен на неделното училище — помисли си Адлер, докато кимаше с респект. — Но щом е така, защо, по дяволите, подкрепяте онези терористи от Хизбула?“
— Моята страна не желае нищо така силно, както да цари мир в този район… всъщност в целия свят, по-точно казано.
— Каквато е и волята на Аллах, разкривана ни от предсказанията на Пророка.
Адлер веднага схвана, че високопоставеният му събеседник ще призове на помощ свещените писания. Навремето президентът Джими Картър бе изпратил свой пратеник при Хомейни — някогашния водач на сегашния аятолах, — още когато Хомейни беше в изгнание във Франция, по времето, когато започваха трудните дни за иранския шах. Опозицията в Техеран беше надигнала глава и действията й много затрудняваха усилията на американците. Пратеникът се бе върнал във Вашингтон с твърдото убеждение, че е разговарял с жив „светец“. Президентът Картър бе приел доклада му, без да издава предпочитанията си, но веднага след това се бе заел да помага на „светеца“ да свали от престола законно избрания шах Мохамад Реза Пахлави.
Да, така се започна тогава…
Администрацията на следващия президент се беше опитала да балансира между шаха и аятолаха, но не постигна нищо освен огромен обществен скандал, дори си заслужи присмеха на целия свят.