По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Болезненият спомен го накара да изтръпне.
Адлер бе решил да не допуска такива грешки.
— Сред другите принципи, от които се ръководи моята страна, е зачитането на международно признатите граници. Запазването на териториалната цялост на всяка суверенна страна е sine qua non39 както за регионалната, така и за глобалната стабилност.
— Държавен секретар Адлер, всички хора са братя — такава е волята на Аллаха. Понякога се случва братята да се поскарат, да се посдърпат, обаче да се започва война е деяние, омразно на Бога. Във всеки случай за мен същината на вашите забележки е донякъде неприемлива. Нима се опитвате да ни внушите, че ние храним враждебни намерения спрямо нашите съседи? Защо избрахте именно такива слова?
— Извинете ме, но мисля, че не сте ме разбрали правилно. Аз нищо не се опитвам да внушавам. Пристигнал съм тук единствено за да обсъдим въпроси от взаимен интерес.
— Икономическото благосъстояние както на вашата страна, така и на нейните съюзници, зависи от този район. В тази насока ние няма да създаваме затруднения. Вие се нуждаете от нашия петрол. А на нас са ни необходими благата, които могат да се купят с парите от нашия петрол. Ние притежаваме от векове богати традиции в търговията. И вие знаете това. Освен това нашата култура изцяло се опира на исляма, но ни причинява много страдание фактът, че хората от Запада въобще не оценяват същността на нашата Вяра. Ние не сме варвари, въпреки че така биха преценили някои от вашите приятели, например евреите. Всъщност с евреите ние нямаме религиозни спорове. Техният прародител Авраам е отишъл в Израел именно от тукашните земи. Те първи са започнали да се кълнат в истинския Бог, което един ден ще ни помогне да заживеем с тях във вечен мир.
— За мен е чест да чуя подобни слова. Но как да се погрижим този мир да ни споходи още в наши дни? — попита Адлер, докато се опитваше да си припомни кога за последен път си е позволявал да повярва на някой, който размахва маслиненото клонче пред очите му.
— Като разговаряме по-често и като не насилваме хода на времето. Може би ще е по-добре да поддържаме преки контакти. Да не забравяме, че след хората, посветени на Вярата, идва редът за преговори между хората, посветени на търговията.
Какво ли целеше с тези думи домакинът? Преки контакти с Израел? Нима това бе открито предложение или само опит за хвърляне на прах в очите на американското правителство?
— Но ще бъдат ли поканени и вашите ислямски съседи?
— Ние споделяме обща Вяра. Ние си споделяме и благата от петрола. И вече сме едно цяло в много отношения.
Кларк, Чавес и френският посланик търпеливо изчакваха края на преговорите. До тях останаха само мъжете от охраната и за Чавес това бе шанс да разгледа иранците.
Обстановката изглеждаше доста мизерна, овехтяла, макар че сградата отвън не се бе променила много след свалянето на предишния режим — колко много време бе изтекло оттогава! Личеше си, че бяха махнали всички по-модерни мебели, но от това интериорът бе станал още по-тягостен. Дори се долавяше напрежението, витаещо във въздуха. Ако попаднеше в някое американско правителствено учреждение, всички щяха да го гледат с любопитство, но шестимата служители от иранското министерство, намиращи се в помещението, нито веднъж не вдигнаха глави към него. На какво се дължеше това?
Само един ирански служител се приближи до посланика на Франция. Но за французина, с най-богат опит в дипломацията от групата, не бе трудно да долови намерението на иранеца да разговаря на най-безобидни теми, явно за да прикрие очакванията си от преговорите. Оставаше му само да гадае какво може да е казала всяка от страните. Най-важният за него въпрос беше какво планира Даряеи. Посланикът, както и неговото правителство, се надяваха мирът в района да се запази, затова той и колегите му от посолството бяха посъветвали Адлер да бъде готов за подобен развой на разговора с аятолаха.
Да, интересна личност беше Даряеи. Висш духовник, посветил живота си на Бога, но никой не се съмняваше, че бе заповядал да разстрелят бившия президент на Ирак. Проповядваше смирение и покорство пред волята на Аллах, ала в същото време управляваше Иран с желязна ръка. Говореше за милосърдие, но ясно си личеше, че преките му помощници изпитват ужас от него. Достатъчно бе да се огледа човек във фоайето. Нима се бе появил някакъв съвременен, близкоизточен вариант на кардинал Ришельо? Интересно сравнение, каза си френският дипломат. Нямаше да е лошо да спомене за това свое хрумване, когато се прибере в посолството си и се свърже със своя министър в Париж. А точно сега с този новоизпечен следовник на Ришельо разговаряше един от най-новите членове на американското правителство. Посланикът се успокояваше с факта, че Скот Адлер имаше добра репутация като дипломат. Но дали бе достатъчно добър, за да се справи с тази задача?
39
Sine qua non (лат.) — задължително условие; условие, без което не може. — Б.пр.