По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Защо да обсъждаме този въпрос? Нима аз предявявам териториални претенции? — запита Даряеи с почти шеговит тон, който обаче не успя да прикрие раздразнението му. — Моите хора желаят само едно — мир на всяка цена, край на всякаква вражда. По нашите земи се е проливала прекалено много кръв. През целия си живот съм изучавал нашите Свещени книги и съм размишлявал за нашата Вяра, а ето че сега, когато наближава краят на дните ми, най-после мога да се радвам, че царува мир.
— Ако е така, тогава и ние не бихме имали повече желания, засягащи този район, освен може би и възстановяването на приятелските отношения с вашата страна.
— За това ще поговорим по-късно. Бих искал да благодаря на вашата страна за това, че не попречи за прекратяването на търговските санкции срещу някогашния Ирак. Може би това е само началото в промяната на вашата политика. Същевременно ние не бихме желали да крием предпочитанията си — Америка да не се намесва във вътрешните работи на нашите съседи.
— Ние сме ангажирани в поддържането на целостта на Израел — напомни му Адлер.
— Строго погледнато, Израел не ни е съсед — веднага уточни Даряеи. — Обаче ако Израел е съгласен да живее в мир, ние можем да отвърнем със същото.
„Бива си го — помисли си Адлер. — Нито разкрива много от плановете си, нито пък проявява прекалено любопитство, само отрича и отрича при всички опити да бъде изобличен. Всъщност не направи почти никакви политически изявления или оценки освен шаблонните изрази за миролюбиви намерения. Та нали всеки държавен глава посвещава поне половината от времето си на същите общи приказки, макар че малцина използват Божието име за прикритие. Мир, вечен и непоклатим, стабилен и нерушим…“
Само че Адлер нито за миг не му повярва, особено за Израел. Ако аятолахът наистина имаше миролюбиви намерения, първо щеше да спомене за Йерусалим, а не да се задълбае в отношенията между Техеран и Вашингтон. Именно Израел беше необявеният посредник в преговорите за размяна на оръжие срещу заложници и иранците не се бяха посвенили да вземат пари дори от най-върлия си противник в Близкия изток.
— Надявам се, че в бъдеще на тази основа ще успеем да съградим много.
— Ако вашата страна се отнася с уважение към моята, тогава можем да разговаряме. И ще можем да се заемем с обсъждането на подобряването на нашите отношения.
— Ще предам това на моя президент.
— Вашата страна наскоро преживя тежка загуба. Бих му пожелал да има сили да изцери раните на своя народ.
— Благодаря ви. — Двамата се изправиха едновременно, отново си стиснаха ръцете и Даряеи изпрати Адлер до вратата.
Кларк се сепна, когато иранските служители скочиха като един. Даряеи съпроводи Адлер чак до външната врата и още веднъж му подаде ръка. След две минути те вече се бяха настанили в лимузините с номера от дипломатическия корпус, за да поемат направо към летището.
— Интересно как ли са приключили преговорите — обади се Джон. Въпросът беше отправен към цялата група. Всички си мислеха точно за това, обаче никой не желаеше пръв да наруши мълчанието.
Трябваше да изчакат церемонията по изпращането. Френският посланик размени няколко реплики с Адлер, без да престава да стиска ръката му. На Кларк и Чавес не им оставаше друго, освен да се оглеждат наоколо, но нямаше нищо, което да ги заинтересува — както и трябваше да се очаква естествено. Динг реши да надникне в най-близкия хангар и за негово удивление никой не го спря. Вътре имаше някакъв самолет, полуразглобен. Двигателят бе свален на широка платформа и около него се суетяха няколко механици.
— Можеш ли да повярваш, че вътре е пълно с кафези за пилета?
— Какво? — недоверчиво промърмори Кларк.
— Провери сам, господин Кларк.
Джон отиде до вратата. Покрай стените бяха подредени лавици, а върху тях бяха струпани телени кафези, от онези, с които търговците пренасят пилета. Доста смешна гледка за военновъздушна база.
На другия край на летището Киноартиста следеше изпращането на последния екип. Полетът бе до Виена.
40.
ПРЕМИЕРИ
На сутринта повечето от жителите на Съединените щати узнаха това, за което техният президент вече бе уведомен. Единадесет американски граждани бяха мъртви, а още трима — безследно изчезнали в самолетна катастрофа на другия край на земното кълбо. Репортерите от местната телевизия бяха пристигнали на летището тъкмо навреме, за да заснемат енергичните опити на екипите от бърза помощ. Но на записа се виждаше само огнено кълбо. Десет пожарни коли заобиколиха горящите останки на самолета, но бе прекалено късно, за да спасят някого. Линейките сновяха като обезумели. Някакви изпоцапани хора, очевидно оцелелите, се щураха насам-натам. Екраните се изпълниха с плачещи жени, загубили съпрузите си, родители, търсещи изгубените си деца, с една дума — пълен хаос, от който нищо не можеше да се разбере.