По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Господин Плъмър, преди да заявите нещо, първо сте длъжен да проверите фактите. Ние полагаме максимални усилия за установяването на истината. Тази сутрин събрах съветниците си по въпросите на националната сигурност…
— Но къде е държавният секретар Адлер? — прекъсна го Плъмър. Опитният репортер бе изпратил един от помощниците си да следи какви правителствени лимузини са пристигнали тази сутрин в Белия дом откъм входа за Западното крило. — Защо не присъства на тази пресконференция?
— Ще дойде по-късно. — Райън предпочете да избегне прекия отговор на въпроса на кореспондента.
— Но къде е в момента? — настоятелно попита Плъмър.
Райън поклати глава.
— Нима правителството може да се занимава само с този инцидент? Още е съвсем рано, а вие ме отрупахте с въпроси, а както вече ви обясних, днес ме чакат още много проблеми, господин Плъмър.
— Но той е най-ценният сред всичките ви съветници в областта на външната политика, сър. Затова искаме да узнаем къде е държавният секретар.
— Следващия въпрос — пресече го Райън. Този път бе на ред Бари от Си Ен Ен.
— Господин президент, преди малко споменахте за „двата Китая“. Означава ли това, че ще настъпи промяна в нашата политика спрямо Китай, и ако е така, то…
В Пекин бе осем вечерта. Нещата се развиваха добре. Видя го на телевизионния екран. Каква странна гледка бе тази жалка политическа фигура на екрана — президентът на Съединените северноамерикански щати. Цзян Хансан запали цигара и мислено се поздрави с успеха. И този път се бе справил отлично. Имаше опасност да го обвинят, че е режисирал преднамерено инцидента посред разгара на ученията на бойната авиация, обаче тайванските летци му оказаха неоценима услуга, като първи откриха огън — тъкмо на това се бе надявал китайският лидер, — и ето че се предизвика поредната криза, но този път той успя да овладее ситуацията — достатъчно бе да заповяда на своите военни да се приберат в базите си на континента.
Да, той ще принуди Америка да реагира точно според замисъла на Даряеи, и то не толкова като накара Щатите да се обявят за защитник на Тайван, а по-скоро чрез въздържането им от решителна намеса. Жалко, че нямаше представа какво точно е замислил Даряеи. Може би ще организира някакъв атентат? Или имаше други планове? Но засега от него, от Цзян, се искаше само да следи събитията и да изчака мига, когато ще се събират плодовете на заговора — сигурен бе, че този щастлив миг ще настъпи, рано или късно. Америка не можеше завинаги да остане най-печелившата страна в света. Не и с този млад глупак в Белия дом.
— Бари, само една страна в света се нарича Китайска народна република, защото официалното име на Тайван е „Република Китай“. А аз съм длъжен да спазвам общоприетите названия на държавите, нали?
— Да, господин президент. Обаче…
— …обаче ние сме изправени пред скръбния факт, че са загинали четиринадесет американски граждани, и не бива да си губим времето с това кой как се казвал.
— И какво трябва да се направи според вас, сър? — чу се настойчив женски глас.
— Първо трябва да се опитаме да разберем какво точно се е случило, а чак след това да планираме какво да предприемем.
— Но защо още не знаем какво се е случило в Тайванския проток?
— Защото е невъзможно да се знае какво става във всеки миг, във всяка точка по земното кълбо, колкото и да ни се иска. Просто е невъзможно.
— Затова ли вашата администрация взе решение за увеличаване на персонала на ЦРУ?
— Както вече заявих, тук няма да обсъждаме въпроси, свързани с дейността на разузнаването.
— Господин президент, бяха публикувани доклади, в които…
— …в които се съобщава, че всички летящи чинии от авиацията на НЛО са се прибрали в базите си — прекъсна я Райън. — И вие повярвахте на това, така ли?
Залата за миг притихна. Не се случваше често един президент да не може да овладее нервите си. Но на репортерите тази сцена определено им хареса.
— Дами и господа, искрено съжалявам, че в момента не мога да задоволя изцяло любопитството ви. Всъщност самият аз си задавам доста въпроси, но знам, че ще се наложи да изчакам, докато получа правдоподобни отговори. А щом като ще трябва аз да изчакам, докато се съберат всички сведения, очевидно и вие ще трябва да се въоръжите с търпение. — Той посочи следващия кореспондент.
— Господин президент, наскоро на телевизионните екрани се появи един мъж, който много приличаше на някогашния председател на руското КГБ…
— Да, Сам?
— Та този човек каза, че е Николай Герасимов. Мисля, че имам законното право да ви попитам…