По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Хм, този път не беше в най-добрата си форма — отбеляза Плъмър.
— Двайсет часа не е толкова много, за да се реагира на събитие, което се е случило на другия край на света — предпазливо отбеляза Холцман.
Намираха се в типичен вашингтонски ресторант в псевдофренски стил. Луксозната папка с менюто бе изпъстрена с помпозни френски названия и раздути цени на ястия с посредствено качество, но и двамата печелеха достатъчно, така че можеха да си го позволят.
— Очакваше се да се справи по-добре — промърмори Плъмър.
— Искаш да кажеш, че не умее да лъже?
— Това е едно от качествата, които се очакват от един президент.
— И когато го уловим в лъжа… — Холцман се спря навреме. Опасно бе да продължи.
— Боб, някой да ти е обещавал, че нашата професия е от лесните?
— Понякога се питам дали ние самите не си я усложняваме още повече.
Ала опитният Плъмър не се хвана на уловката, а попита:
— Какво ще кажеш за Скот Адлер?
— Въпросът, който зададе на пресконференцията тази сутрин, беше тъкмо на място — съгласи се репортерът от „Уошингтън Поуст“ и вдигна чашата си за наздравица. — Един от моите хора се е заел да проучи въпроса.
— Ние също. От Райън се искаше само да признае, че се подготвя среща с посланика на континентален Китай. Така щеше да успее да прикрие всичко останало.
— Но това би означавало да излъже пред всички нас, пред камерите, пред зрителите.
— Но оправдана лъжа, Боб. Такава е играта. Правителството се опитва да държи нещата в тайна, а ние се опитваме да повдигнем булото. Райън май прекалено се увлича по секретността.
— Но чий сценарий следваме ние, когато го печем на бавен огън заради това негово увлечение?
— Какво искаш да кажеш?
— Хайде, Джон. Ед Килти ти е снесъл цялата тази миризлива история. Не е нужно да съм гениален, за да се досетя. Всички го знаят.
— Е, нали всичко се оказа истина. Какво още ровиш?
— Да, така е — призна Холцман. — Но май има и още нещо.
— Нима? Е, да, помня, че ти работеше върху някаква версия. — Но не добави, че за голямо съжаление е изпреварил по-младия си колега. Може би не го спомена най-вече защото всъщност не изпитваше никакво съжаление.
— Може би още не е късно да напиша по този въпрос.
— Така ли? — Сега Боб наистина успя да спечели вниманието на Джон Плъмър. Холцман бе от по-младото поколение, но не чак толкова млад, че да счита Плъмър за надут стар глупак — както мислеха начинаещите журналисти, макар да посещаваха редовно лекциите му в Колумбийския университет.
— Наистина ще го направя — увери го Боб.
— А защо толкова те привлича тази история?
— Винаги са ме привличали забранените теми — подчерта Холцман. — Разговарях със служителя от ЦРУ, който е измъкнал от Русия съпругата и дъщерята на Герасимов. Историята с онази руска подводница е вярна и…
— Да, зная. Видях Райън, фотографиран на борда на подводницата. Но защо държи всичко това да си остане в тайна… е, това вече не мога да си го обясня.
— Просто спазва правилата на играта. Може би никой не се е досетил да му обясни колко може да спечели, ако започне да ги нарушава…
— Той отделя доста време, за да изслушва съветите на Арни…
— За разлика от Ед.
— Килти няма нужда от учител в играта.
— Да, така е. Само че понякога преиграва. Знаеш ли, никога не съм успявал да си обясня едно нещо — замислено сподели Боб Холцман.