Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Сарейта се чувства… замаяна — измърмори до нея Нед Ярман. Момчешкото лице на младия Стражник беше свъсено. — И много слаба.
И другите Стражници се струпаха около Биргит, намръщени и присвили очи. Виждаше се съвсем ясно, дори на лунната светлина. Явно нещо се беше случило с всички Айез Седай. Но какво?
— Лейди Елейн каза, че ще извика, ако й потрябваме — каза им тя, най-вече за да успокои себе си. Дори и двете, Кареане и Сарейта, да бяха Мраколюбки, свързани щяха да са неспособни да направят каквото и да било, а това, което се беше случило, явно бе сполетяло и тях. Огън да я изгори, трябваше да настои да влезе заедно със Стражниците.
— Кареане няма да е доволна, ако се намесим ненужно — промълви Венр Косаан. Тънък като нож и мургав, с бели кичури в къдравата черна коса и късата брада, той изглеждаше напълно спокоен. — Казвам да чакаме. Тя се чувства уверена, каквото и да става там.
— Повече, отколкото на влизане — добави Сиерил Арджуна, при което Венр го изгледа остро. Сиерил бе млад и целият кожа и кости, макар да беше широк в раменете.
Биргит кимна. Елейн също беше уверена. Но пък Елейн щеше да е уверена дори да тръгнеше по въже, изпънато над яма, пълна с остри колове. Някъде излая псе и котешкото мяукане стихна, но на първото псе отвърнаха други — и лаят им изведнъж стихна толкова бързо, колкото бе започнал.
Зачакаха, но Биргит я гризеше отвътре. Изведнъж Венр изръмжа проклятие и смъкна наметалото си. В следващия миг вече тичаше с меч в ръка, следван от Сиерил и Тейван, също с извадени мечове. Преди да направят и две стъпки, Джаем изрева диво, хвърли наметалото си, измъкна меча от ножницата и затича след тях с невероятна за възрастта му бързина. Нед също изръмжа от гняв и стоманата блесна в юмрука му на лунната светлина. Ярост я жегна през връзката, като бойната ярост, обсебваща някои мъже. И тъга също така, но и този път — не и страх.
Биргит чу зад себе си тихо изстъргване на мечове, излизащи от ножниците, и рязко се обърна.
— Приберете ги! Тук няма полза от тях.
— Знам какво означава тичащи Стражници не по-зле от вас, милейди — отвърна вежливо Юрит и се подчини. Вежливо и с явна неохота. Стройна и висока почти като мъж, салдейката отричаше знатното си потекло, но щом станеше дума какво е правила, преди да се закълне като Ловкиня на Рога, винаги отвръщаше с една от редките си усмивки и сменяше темата. Но с меча я биваше. — Ако Айез Седай загиват…
— Елейн е жива — прекъсна я Биргит. Жива и в беда. — Тя ни е грижата сега, но за да я спасим, ще ни трябват повече мечове. — И не само мечове. — Някой да го върже този! — Две гвардейки спипаха Харк за палтото, преди да успее да се измъкне в тъмното. Явно никак не му се искаше да остане близо до място, където загиват Айез Седай. На нея — също. — Съберете… резервните коне и след мен — нареди тя и се метна на седлото на Стрела. — И препускайте като огън! — Заби пети в хълбоците на дългокракия кон и го пришпори.
Препускаше в див галоп през тъмните криви улици — по тях вече бяха започнали да излизат хора. Заобикаляше малкото коли и фургони, тръгнали в този ранен час, мъже и жени отскачаха, размахваха юмруци и сипеха люти ругатни. Тя само пришпорваше коня да затича още по-бързо и наметалото плющеше зад гърба й. Преди още да стигне до портата Мондел, Елейн вече се движеше. Отначало не беше сигурна, но вече не можеше да го сбърка. Елейн се движеше на североизток, бавно. Връзката подсказваше, че още е замаяна и не може да стигне далече пешком, може би изобщо не вървеше, но пък някой фургон щеше да кара също толкова бавно. Небето посивяваше. Колко време щеше да изтече, докато събереше каквото й трябваше? Във Вътрешния град улицата закръжи на спирала, заиздига се покрай кули, блеснали в стотици цветове, към златните куполи и, белите шпилове на Кралския дворец, на върха на най-високия хълм. Когато препусна в бесен галоп през Площада на кралицата, войниците я зяпнаха. Раздаваха им храната от черни котли върху ръчни талиги, готвачи насилваха с черпаците някаква кафява яхния в плитките им тенекиени канчета и всеки, когото видеше, беше надянал нагръдника си и беше окачил шлема на дръжката на меча си. Добре. Всеки миг й спестяваше миг към спасението на Елейн.
Две редици гвардейки се упражняваха в бой с меч в двора на кралската конюшня. Щом тя връхлетя в галоп, мечовете от вързани пръчки спряха да трещят. Биргит скочи от седлото, пусна юздите на Стрела и затича към колонадата.